Добре дошли в UK, където сутиенът е връхна дреха

Автор: Зорница Аспарухова за webcafe.bg

Имам един любим виц:

„Какво казват британците, когато стане дума за лятото?

– Да, обичам го. Това е любимият ми ден в годината!“

Тук всички избухваме в смях и гордо се потупваме сами по рамената, защото видиш ли, родени сме в държава с четири сезона.

Истината е, че за британците зимата почти никога не идва, почти не вали сняг и ако се съди по начина им на обличане, дори и студеният ноември за тях е просто още един повод да покажат гола кълка.

Защото, ако има нещо за Англия, в което съм убедена, освен, че това е родината на Шекспир, Хари Потър, Дейвид Бекъм, Шерлок Холмс, Агата Кристи, хубавата музика, Джеймс Бонд и прочие доста приятни мъже от този тип, то е, че това е и територията на нацията, която мрази дебелите дрехи, топлите одеяла и най-вече – чорапите.

Толкова боси хора през ноември не съм виждала дори и в Калифорния.

Сандалите, чехлите и платнените пантофки са любимите обувки на жените, а мокасините – на мъжете. Британците до един се подвизават по къс ръкав (ако вали, се намятат небрежно със сако), жените с удоволствие разголват кореми, рамене и глезени и ако ги гледаш през прозореца, без да усещаш температурата навън, може и да решиш, че е един по-мрачен, но иначе доста приятен пролетен ден.

Разпитвах мои приятели, които живеят във Великобритания, не им ли е студено, а те много любезно ми обясниха, че британците просто са така – за тях 20 градуса е жега, а 10 е нормално.

Там почти винаги е 10 градуса, като се замислиш.

Най-големият шок, след жените, за които ще разкажа доста подробно само след малко, се оказа облеклото на децата. Ако тук нашите баби са ни обличали едно време с пет ката дрехи, една дебела шапка, няколко терличета и за всеки случай резервен пуловер (тоалет, с който ние приличаме на малки вълнени нинджи), то там и децата са като майките си – не признават чорапите за част от облеклото и си ходят голи-голенички.

Моя приятелка от Словакия веднъж ми каза: „Това, че някакъв възрастен човек е избрал да бъде гол и да мръзне не ми прави впечатление, но децата!

Защо, за Бога, не обличат децата!?“

Истината е, че и те също са деца на майка Англия, и като всеки човек, расал из зелените полета там, студът е част от живота им и за тях той е точно толкова нормален, колкото у нас е чалгата от прозореца на съседите, мине ли девет.

Което още веднъж ме докарва до простия извод, че деца могат да се отгледат по 100 различни начина и няма правилно и грешно.

Но гарантирам, че ако нечия нашенска баба види британските деца, тутакси ще припадне, а когато се свести, ще организира бабешки кръжоци по плетене на терлички, които после, заедно с останалите доброволки, да изнася безплатно и да раздава по площадите.

Не мислете обаче, че там болести няма и грипът ги жали.

И хората там боледуват доста по-често от менингит, отколкото на Континента, дори се ваксинират за него, но онези, които започват да подсмърчат по улиците още през октомври, са източноевропейците и разни азиатци.

Британците си ходят голи като пичове, с зачервени бузи и боси крака и хич не им пука.

Но пък жените! Ах, жените… Тези британски жени. Всеки, който е отишъл там за по-дълго твърди, че това са:

1. Най-грозните жени в Европа

и

2. Най-голите и нахални жени в Европа…

И с двете мога да се съглася, защото, уви, са неразривно свързани. Ако се чудите как изглежда западноевропейка излязла на клуб, за да търси всичко друго, но не и танци, отидете там.

Това е мястото, в което жените носят сандали във всеки сезон и месец от годината, нахлузват само най-грозните ластични поли, при това без гащи, понякога излизат само по чоропогащници, отново без гащи, или пък само по гащи.

За тях сутиенът е всъщност връхна парти дреха, а мрежестият чоропогащник – суперготин парти панталон.

Това е мястото с най-добре облечените мъже през деня и най-зле облечените жени през нощта.

Районът няма значение. Изберете си град и отидете, седнете на улицата с най-много клубове в петък вечер и чакайте: те излизат към 7 вечерта.

Откриват сезона по чорапогащи, дантелени гащи, сутиени с размер XXL и някакво подобие на връхна дреха. Тук вече дори не говорим за липсата на добрите стари чорапи, а за липсата на добрите стари и елементарни дрехи… От този сезон аз наричам британците нацията на мъжете по голи глезени и жените по голи задници. Иначе все още обичам Бенедикт Къмбербач и Ед Шийрън, просто ги предпочитам добре облечени.