Димо Падалски: Причините да няма подобни предавания са много

На днешната дата през 1980 година започва едно от епохалните предавания „Минута е много“. Разбира се, говорим с емблематичния Димо Падалски. По време на разговора в нас се прокрадва чувството, че говорим с рок звезда, чиито виртуозните концерти сме гледали по телевизията.

Ето какво стана:

Защо според Вас няма вече подобни предавания „състезания за ума“ по телевизията?

Като начало да честитя годишнината на предаването на целия екип,преди всичко на Петър Вучков и на създателката му Лили Райчева. На всички бивши участници и на многобройната му публика!

Причините да няма днес подобни предавания са много (макар,че има голям интерес към такива предавания) – несъобразяване на телевизиите със зрителския интерес, субективни фактори, те имат по-ограничена аудитория в сравнение с риалити програмите.

Какво мислите за моментната ситуация в БНТ?

Мисля, че на БНТ липсват атрактивни водещи, интересни теми, разнообрани предавания, липсват различните гледни точки. Да вземем спортните предавания – малко са най-интересните събития, само Олимпиадата и мачовете на националния отбор по футбол. Впечатленията са ми, че много малко млади хора гледат БНТ…

Имате ли любим въпрос(и) от „Минута е много“?

Моите любими въпроси в предаването са тези, които са били свързани с мен и са повлияли върху моето представяне . Такива бяха въпроси на зрителите в така наречените дузпи – когато състезателите завършат с равен брой точки и им се задава допълнителен въпрос. В първия случай въпросът ми беше – коя е тази напитка за която се спори от векове дали е полезна или вредна (аз веднага си помислих за кафето),но е била забранена от Корана? Веднага отговорих „Виното“. Отговорът беше “Не, кафето“. Аз им казвам – вие не сте ли чували за арабско и турско кафе? Това не ми помогна, както и това, че занесох книга на френски тълкувател на Корана, който казва защо кафето и цигарите не са били забранени. Защото когато е писан Корана, те не са били познати. Оказа се, че през 17-18 век е имало султани – фундаменталисти, които забранили кафето в страните си. Но това няма нищо общо с Корана…

Втория въпрос беше каква е фактическата грешка в понятието „дузпа“? Моят отговор беше, че няма такава грешка. Зрителят беше пратил отговор, че „дузпа“ означава „12 стъпки“, а е единадесет метров наказателен удар.

Аз им казах,това не е фактическа грешка, а съответствие, защото има английска мярка ярд, която е равна на 91 см и 12 ярда са 11 метра. Ако ме бяхте попитали какво означава дузпа, веднага щях да ви отговоря.

Така загубих несправедливо две състезания.

Работите като учител. Какви са проблемите на образователната система?

Проблемите на образователната система са толкова много… С новия образователен закон те се задълбочиха. Този закон засегна особено природните науки география, химия, биология, физика като часовете им в задължителната подготовка на горния курс бяха сериозно орязани. Така часовете географията намаляха с около 17%. На нашата гимназия НПМГ бяха премахнати собствените (наричани вътрешни) приемни изпити по география, биология, химия, физика, математика, а приемът е с националното външно оценяване по български и математика. Вярно е, че от тази година ще се взима предвид и наше състезание по природните науки. Не е добра и системата на делегираните бюджети, при която бюджетът на едно училище се формира като се умножат учениците по издръжката на един ученик. Първо, издръжката години наред не се променя или се променя съвсем малко и второ, тази система защитава най-слабите и мързеливи ученици, защото те ако получат реалните си оценки и бъдат отстранени от училище, то училището ще загуби издръжката на един ученик, ще загуби пари.

Сериозно е застаряването на учителите, а желаещите да дойдат млади учители са малко поради две главни причини: ниските заплати и отношението на родители, ученици, обществото към учителите, което не е никак добро. Постоянно се променят учебните планове и програми без да има допитване до учителите. Липсва добра система за квалификация на учителите. Учителите са затрупани от все по-голяма бумащина, което също отблъсква много способни хора.

За училищата като нашето, които готвят олимпийци и състезатели, няма допълнително финансиране, а те даже са ощетени, защото разходите по изпращане на състезатели и учители се поемат от общите разходи и остават по-малко пари за заплати и допълнително материално стимулиране.

Какви решения бихте предложил? Как изглежда една добра образователна система?

Решенията са много,както и проблемите са много:

А. Да се поправи грешката със съкращенията на чассовете по природните науки – география, биология, химия, физика.

Б. Да се поправи финансирането на училищата, а и на университетите, като то зависи не само от бройката на учениците и студентите, а и от постигнатите резултати.

В. Да има широка дискусия с учителите при създаване на новите програми, планове и учебници.

Г. Да се вземат мерки за по-добра дисциплина на учениците.

Как родителите биха могли да стимулират любопитството на децата си?

Родителите биха могли да помогнат в откриването на интересите, на способностите на своите деца, в това те да бъдат развити и да не настояват на своите идеи, които често са далеч от интересите и способностите на децата им.

Като учител имате наблюдения върху бъдещето на България. Как изглежда то?

Моите наблюдения върху младежта на България не са много показателни, защото преподавам в едно от най-добрите училища на България НПМГ. Има чудесни деца и в моето, и в други училища, но стават все повече децата, които не се интересуват от нищо. Децата растат без да се интересуват особено от политика и социални въпроси. Надявам се, че с навлизането на социалните мрежи младите ще се интересуват повече от политически, социални и икономически въпроси.

Как можем да познаем умния човек, когато го срещнем на улицата?

Умния човек като вървим по улицата не можем да познаем, без да общуваме с него. Глупавия човек, невъзпитания, лошия можем да открием много по-лесно. Можем да открием кой е открит и кой е затворен, но кой е умен без по-продължително общуване не можем.