Господари на ефира отдавна няма

| от |

Още от Chronicle

Най-успелите звезди, които загубиха риалити формата си
Някои журналисти са за бой
Нека си го кажем направо – „журналистите“ на „Господари на ефира“ са си за бой. Като започнем още с Васко Мавриков – помните ли Васко Мавриков? Няколко месеца горе-долу след като се раздели с предаването, „Господарите“ му дадоха Златен скункс. И познайте кой му го даде. Боби Ваклинов…

Има аспект от работата на Ваклинов, Мавриков и в тази на симуланта Върбанов, която е в полза на хората. Това е безспорно. Колко важни, истински сигнали са постъпвали в предаването и са получавали ефир и гласност, както и справедлив процес! Екипът обаче забравя нещо много важно, изключително важно, особено днес и в България: Хората имат достойнство.

Добре, някой е виновен в нещо, нека си получи наказанието. Наказанието му обаче не включва безмилостно арогантно унижение по телевизията. А да те покажат пред много хора действа негативно – срамът може да е наказателен сам по себе си. Дори има административно наказание, което работи на същия принцип, казва се „Общественото порицание“. С него казват на всички какво си направил и това е част от наказанието ти. (В този дух, когато съдът разглежда случаите, дадени му от „Господари“, може би трябва да има предвид в присъдата си, че хората са изтипосани обществено.) Но да се държиш нагло макар и с виновни хора, е повече от неморално. Така ставаш полицая от „Зеленият път“, който не намокри гъбата, когато екзекутираха Джон Кофи на електрическия стол, за да засили болките му за собствена облага. Само мишоците правят така с другите хора, приятели. Само мишоците.

Нека сега ви напомня нещо:

„Господари на ефира“ се прави по италианския формат на предаването „Striscia la Notizia“ („Стричиа ла нотиция“ го произнасят в бранша, не го мислете). То се занимава с гафове от ефира, смехорийки от интернет и т.н. И тукашното шоу тръгна по този път.

Думата „господари“ в името „Господари на ефира“ не се отнася до водещите и екипа, а до хората, които правят лапсуси – предаването показва лапсусите и затова името му е така иронично. Дори Зуека едно време казваше в тази посока „Господарите не сме ние“. Професор Вучков е господар на ефира, Юксел Кадриев, когато не виждаше аутокюто, преди да сложи лещи, беше господар на ефира, лелката, дето искаше да даде умрял гълъб на кучето, лелката, която се чудеше кой ще й даде пари – те са господарите на ефира. Те са хората, които иронично владеят ефирните похвати.

„Журналистите“ на предаването са просто партизанчета, които влизат в някоя буржоазна къща на „Раковска“ и се държат със собствениците арогантно, язвително и безпардонно. Нека направя изключение с журналистите от провинцията – те са готини (обръщам ви внимание, че липсват кавички). Но работливите хора от провинцията стандартно са си готини.

***

Днес не спирам да си мисля, че „Господари на ефира“ е добро име за група кечисти от WWF. Онези от началото на века с големите усти, грандоманията и да, с изкуствения бой.

И все пак: Господарите остават горе-долу ефективен метод за оправяне на определен тип социални несгоди. Това не извинява наглото държане на „журналята“ му, просто трябва да се отбележи, че не цялото предаване е тези хора. Затова, ако имате нужда, ето ви контактите им:

Тел: *3333
E-mail: gospodari@gospodari.com

* „Господарите“ отстраниха Димитър Върбанов от екипа си

 
 
Коментарите са изключени за Господари на ефира отдавна няма