shareit

Дървета

| от |

Една история от живота, разказана ни от доц. Кристиян Таков, която си заслужава да бъде прочетена.

IMG_2258

Краят на 90-те години на миналия век. София. Ъгълът на „Каравелов“ и „6. септември“.
Черен джип се опитва да паркира на тротоара. Пречи му дръвче. Фиданка. Засадено на тротоара. След две или три несръчни маневри от джипа излиза мутра. Отваря отривисто багажника. Изважда брадвичка, струваща около 2/3 тогавашна пенсия. И отсича дръвчето с няколко несръчни и силни удара.
Аз стоя ням на отсрещния ъгъл. Не смея. Срам ме е. Досега.
Често, като минавам оттам, гледам мястото, където беше дръвчето. Където и досега няма нищо.

16 януари 2014. София. Ъгълът на ул. „Каравелов“ и „Графа“.
Осемдесет годишно дърво. С хралупа. От хралупата пълзи ехидно дим с миризма на пластмаса. Изверг е подпалил дървото. Отвътре.
Отправям се към близкия магазин. Да поискам вода. Подозиращ, че ще ми кажат безразлично, че нямат. Готов да купя от съседния „Alcohol & Tabakoff“.
Оказвам се изпреварен от две момичета, които също молят за вода. Посрещнат от усмихнатия продавач, който тъкмо пълни двулитрова бутилка. И пресрещнат от млада двойка, която вече е звъннала на 112, но също се е отправила към магазина за вода. Продавачът се отправя към дървото. Следваме го. Той гаси. Ние изкупваме. Всеки своето.
Горд съм. Щастлив съм. Не съм сам.
Като минавам същата вечер оттам, дървото ме гледа. От мястото, където продължава да е. Към мястото, където съм аз.

Ще бъдем.

 
 
Коментарите са изключени за Дървета