Дългове не се отхвърлят с референдум!

Намеренията на Атина са твърде прозрачни: С референдум гръцкото правителство иска да прехвърли отговорността за задаващия се хаос от болната глава на здравата. Но и това няма да му се удаде, пише Бернд Ригерт.

Днес гърците могат да гласуват на референдум, но за какво всъщност? „Одобрявате ли финансовия пакет на международните кредитори, включително мерките за икономии и реформи?” – това е абсурдният въпрос, който е поставен. При това просто няма как да се гласува за нещо, което вече не съществува. Европейските финансови министри оттеглиха предложенията си и де факто, и де юре, след като Гърция прекъсна преговорите. В момента Гърция е оставена сама на себе си и все по-бързо върви към държавен фалит.

Ако гърците все пак одобрят пакета, това няма да има никакви непосредствени последствия – защото ще трябва да се договаря изцяло нова помощна програма. Но с кого да преговарят европейците? С радикалното правителство на премиера Ципрас това няма как да стане, тъй като то апелира за отхвърляне на европейските предложения. Правителство, което не поддържа реформите, едва ли някога ще предприеме някакви сериозни стъпки.

Вкопчени във властта

Ако гърците гласуват в подкрепа на европейските мерки, би било нормално да се очаква, че правителството на Ципрас ще подаде оставка и ще се стигне до нови избори. Опасенията обаче са, че правителството в Атина, което по същина е комунистическо, няма лесно да се откаже от властта. От благото на народа то и бездруго не се интересува много, особено след допуснатите трагични грешки през последните седмици. Гръцките управници коварно докараха преговорите до провал и сега се опитват да се прикрият за гърба на народа. Всъщност хората можеха да бъдат питани за мнението им още преди седмици, а не едва сега, когато е надвиснала заплахата от фалит.

Ако пък гърците отговорят с „не“ на въпроса от референдума, обратен път назад няма да има. Отношенията на страната с кредиторите, а и с Европейския валутен съюз ще бъдат задълго прекратени. Именно към това се стреми премиерът Ципрас – макар да не е ясно, каква ще е ползата от подобно развитие. Затова пък е напълно ясно, че без външна финансова помощ Гърция е обречена.

Австрийският финансов министър Ханс Йорг Шелинг го изрече първи: ще се стигне до излизане от еврозоната. Международният валутен фонд няма да може вече да помага на Гърция. Европейската централна банка обяви, че няма да има нови помощи за гръцките банки.

Не само Гърция е демокрация

В един от последните си телефонни разговори с германската канцлерка Меркел гръцкият министър-председател Ципрас бил заявил, че Гърция има още „много въздух“. Данъчните приходи намаляват, икономиката се свива. Подобни процеси няма как да бъдат спрени от един референдум, пък бил той и най-демократичният, защото е необходима мъдра финансова политика, обвързана с международната помощ.

В гръцките парламентарни дебати, посветени на референдума, не бяха пестени упреци и обиди към кредиторите от Европа. Особено болезнено и абсурдно е обвинението, че само в Гърция все още имало демокрация, докато останалите участвали в недемократичен заговор срещу страната. Европейският съюз се състои от 28 демокрации, които са проявявали своята солидарност не само през последните пет години. От десетилетия насам Гърция е страната, която получава най-много средства от Европейския съюз.

С или без Европа

„Сириза“ и дясната партия „Независими гърци“ /АНЕЛ/ нито са открили демокрацията, нито са я получили в наследство. А финансовите дългове и отговорности не могат да бъдат отхвърлени на избори или с референдум. Затова на гърците трябва да им е ясно, че на референдума няма да гласуват „за” или „против” някаква помощна програма, а за по-нататъшния политически път на страната: с Европа или без нея. Който иска да удължава обречения ляворадикален експеримент на „Сириза”, нека се замисли за последствията. Никой в Европа няма намерение да унижава гърците – този аргумент напоследък звучи редовно – но и никой не е в състояние да им помогне, ако те отхвърлят ръката, предлагаща помощ.