Да си патриот не значи да си тъп
Иван Стамболов, Петте кьошета
Дори на моя омерзен от медиите поглед през последните дни се натрапва един дискурс на тема новини на турски език по националната телевизия. Спорът е стар и в очите на смълчаната общественост той винаги е изглеждал така, сякаш от едната страна на барикадата са застанали някакви лигави либерали, които се вайкат за правата на всевъзможни малцинства, включително и на турскоезичното такова, а от другата страна националисти плющят знамена със „Свобода или смърт“ и с лев, стъпкал полумесец.
Признавам, че наистина е възмутително в една православна страна да се толерират неправославни вероизповедания, но що се отнася до езика и то в медиите, не съм сигурен дали чистият и свят национален пуризъм е дори и логично оправдан. Какво казват либералите? Либералите казват: „Всеки има право да изучава майчиния си език и след това да се информира на него!“ (защо именно майчиния, а не бащиния – не знам и винаги ще остане мистерия за мен). Всеки има право, казват либералите, да осъществява обществена комуникация на майчиния си език, както всеки мъж би трябвало да има право да се ожени за сестра си, а защо не и за брат си.
Какво отговарят на това националистите? Те, в общи линии, казват следното: „За това ли загинаха Левски и Ботев? За да се каканиже на турски по телевизора?! Къде е националната ни гордост?! Ние българи ли сме или лукови глàви?!…“. Така ще кажат националистите, готови да жертват, ако не живота си, то поне профилите си в социалните мрежи в името на националния идеал (който обикновено не знаят какъв е поради отсъствието на национална доктрина) и на националния интерес, за който изобщо не се замислят. Защото, ако се замисляха, сигурно щяха да стигнат до съвсем други заключения и щяха да заемат съвсем различна позиция.
Представете си една телевизионна аудитория, която разбира сравнително добре турски език и почти никак български. Тази аудитория всяка вечер включва телевизора и чака да чуе какво ще ѝ кажат от него. Телевизията е пропаганда – къде в добрия, къде в лошия смисъл на думата. Е, какво предпочитаме ние, патриотите и в частност националистите? Тази аудитория да бъде облъчвана с българска пропаганда на турски език или с турска пропаганда на турски език? Какво предпочитаме: тази аудитория да научи какво е „Ислямска държава“ от българската или от турската телевизия?
Ама не е само това, ще се провикнат националистите. Дайте тогава централните новини да вървят и на цигански, и на арменски, и на иврит! Първо, циганите нямат и никога не са имали национално самосъзнание (може да са имали само някакво етническо) и второ, което е важното и същественото, ние не граничим с тяхна държава, в чиито предели сме били в продължение на половината си история. Що се отнася до арменците и евреите, то те не са хора, които срещат езикови бариери при общуването в нашето общество и върху тях отникъде не се осъществява идеологически натиск на етническа и национална основа, на който е наложително да се противодейства със средствата на медиите. Както е при турскоговорещите (защото много от тях не са даже етнически турци).
Да се излъчват централните новини и на турски език е не само комуникация, при която адресираният трябва да успее да разбере какво се мъчи да му каже адресиращият. Това е и мощен пропаганден инструмент. Националистите не само не трябва да протестират срещу него, а да бъдат първи негови застъпници. Сочи го елементарната интелигентност и най-простата сметка. И то сметка от гледна точка на националните интереси. В Лос Анжелис има цели медии на испански език, но не се е чуло да има някакво сериозно гражданско движение, което с „Янки Дудъл“ на уста да се е хвърлило да предупреждава как Мексико ще погълне Щатите (при все че този въпрос е достатъчно болезнен в Калифорния).
Да си националист означава наистина спокойно и пресметливо да калкулираш националния и държавния интерес, а не да крещиш банални лозунги. Да излъчваш централните новини на турски език не е нищо повече от това още няколко хиляди граждани на България (с избирателни права) да чуят какво е направил днес българският (а не турският) президент и българското (а не турското) правителство. Да чуят, да оценят и да се почувстват част от една политическа общност – българската. Със съответните ангажименти и отговорности. Кой националист е против това?
