„Да, България“ не отказа на „Нова република“, но се налага
Аз и други наблюдатели малко прибързано коментирахме проведения миналия четвъртък НС на „Да, България” в посока, че новоучредената партия е изразила твърдо несъгласие за коалиция с „надпартийната” платформа „ Нова Република” на Радан Кънев.
Всъщност не е точно така. От внимателния прочит на решението на НС на новата партия и медийните изяви на лидера й Христо Иванов може да заключим, че има не несъгласие, а съществен спор за името и оттам за същността на евентуална коалиция между двете формации.
Радан Кънев и сподвижниците му, които са предимно депутати от последните парламенти избързаха с обявяването на „надпартийната„ си платформа и поставиха в трудно положение „Да, България” точно преди Националния й съвет.
Обявявайки изненадващо ново име, нов политически бранд те практически казаха на новата партия: Ето ни, елате се наредете под знамената ни. Не коментирам почтеноста на този политически ход, а само неговата рационалност, която е съмнителна.
Първо „Нова Република„ е всичко друго, но не и надпартийно формирование. Там не участват целите ДСБ и СДС, които както знаем са разединени в момента, а само някои бивши депутати и министри от тези партии, едно-две сдружения с думата реформатори в името и хора от т.н. Граждански съвет на Реформаторския блок, та дори и одиозната Дани Каназирева от Пловдив.
Второ поканата за сътрудничество бе отправена по медийни канали, в няколко различни изказвания на Кънев, Димитров и Трайков, а не като коректно предложение от ясно структурирана политическа формация с легитимно взето решение. От практиката си в политиката знам, че от медийни трибунки не се правят годни политически предложения, а само медийни провокации. Защото предложението на Радан Кънев е не за равноправно партниране, а покана, дори подкана да се качат на платформата му. Всичко това, сервирано часове преди НС на „Да, България” я постави пред сложна ситуация и тя я отигра максимално добре.
Основен отграничителен белег на всяка нова политическа формация е името й, особено, когато има наблизо други близки по програма политически сили. Заявявайки се като нещо ново в политическия ни живот „Да, България„ показа начален електорален подем. Времето обаче е важен фактор при насрочени избори и учредена, но нерегистрирана още в съда партия.
Пред „Да, България” стои предизвикателството да се регистрира съдебно и след това в ЦИК. Поради специфичните законови срокове това може да се окаже невъзможно в оставащите седем, осем дни, когато изтича срока за ЦИК.
Ето защо пред новоучредената политическа сила стои и варианта за участие в изборите, с т.н. „техническа” коалиция между партии мандатоносители. Естествено, че единственият начин да запази политическото си лице, енергията и електоралния възход е чрез своето собствено име „Да, България”. Другото име, което Радан Кънев своевременно им предложи е просто невъзможно.
Ако учредителите на „Да, България”, които в огромното си мнозинство са неизкушени досега от политиката, съответно и неизхабени от нея лица се съгласят да застанат под името, знамето, бранда на Радан Кънев, Мартин Димитров, а и на Методи Андреев и Дани Каназирева те бързо ще заприличат в очите на поддръжниците си на нещо вече познато, старо и за съжаление вече употребено от коалицията с ГЕРБ.
Естествено е новата партия внимателно да се пази от такива опасни съюзи и да прецизира участието си. Така, че коалиция в следващите дни може и да не е напълно изключена, но ако има такава ще е с името „ Нова България „ и вероятно с неучастието на някои политически лица от близкото минало.
*Авторът е адвокат и бивш политик, народен представител от НДСВ в 39-то и 40-то Народно събрание.
