Черна кал, бели пера

Наталия Гергова

Помните ли масовото депортиране на български и румънски цигани от Франция преди няколко години. Причината бе, че не можели да се интегрират. И какво каза тогава Никола Саркози: „Нека тези, които са ги научили да живеят по този начин, да поемат отговорност за интеграцията им. Имам данни, че политиците, особено що се отнася до България и Румъния, умишлено държат ромите в нищета, за да могат да си осигурят лесни за купуване гласове по време на избори.“

Това е истината. Основната вина, за да има днес случаи като този в Гърмен, е на българските политици. През последните 25 години точно политиците направиха така, че циганите безнаказано да не си плащат тока и водата, безнаказано да се возят без билет в градския транспорт, безнаказано да си бодват „къща“, където им душа иска, защото са номади по душа, и да не работят, защото им е по-изгодно да живеят със социалните помощи и детските надбавки, които държавата им плаща. Още по-безнаказано се занимават и с грабежи. Благодарение на политиците за циганите правила и закони няма.

Преди няколко години бивш кмет на Трън разказа, че преди парламентарни избори на посещение в града отива активист на СДС, бивш министър, който наред със словесната агитация и пропаганда, платил и водата на всички в циганската махала. Оттогава циганите в Трън отказват да си плащат водата с аргумента, че все ще дойде някой политик да я плати. ВиК-то им врътка кранчето, но заради опасността от епидемии, общината прокарва няколко улични чешми и плаща водата.

Във всяко кътче на държавата в някой момент се появява някакъв политик и в името на „интеграцията на ромите“ прави точно обратното, за да си осигури гласове за поредните избори. Дреме му на политика, че държавата губи от изолацията на циганите. Според Световната банка икономическите загуби за България от трудовата изолация на циганите са за 526 млн. евро годишно, а фискалните – 370 млн. евро.

Ами разните така наречени ромски фондации. Да не би парите от тях да отиват при циганите. И баба знае, че паричните потоци се прибират от тези, които оглавяват фондациите. За парлама купуват някой и друг компютър, наемат някой и друг циганин, обличат го с бяла риза и вратовръзка и – толкоз. Интеграцията свършва дотук.

И к’во, остава само черна кал. Няма черна кал и бели пера като в „Срещал съм и щастливи цигани“. Щото при нашите цигани ги няма случайностите, които се срещат в живота. В българската политика случайности няма.