shareit

100 years UK in BG: Първото гостуване на Кралския балет в България

| от |

Автор: Джейн Бърнър за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

След историята на Крис П. Бейкън за поредицата #100UKBG, днес поглеждаме към най-яркия спомен на Джейн Бърнър за първото гостуване на Кралския балет в България.

photo-3-500x375

Осем от прима балерините отсядат в резиденцията. На снимката са три от тях на обяд с фондю, заедно с посланик Уилям Харпър (в ляво)*

Джейн Бърнър живее в България между 1970-1972 г. и 1984-1987 г., когато съпругът ѝ Алън Бърнър е на дипломатически мисии в страната – съответно на трети секретар в посолството и британски заместник-посланик.

Неотдавна Джейн ни разказа за трудностите и удоволствието от намирането и купуването на храна в България през 70-те години. Този път тя споделя спомен от първото посещение на Кралския балет в България, който ѝ доставя огромно удоволствие, но се оказва голямо предизвикателство след като „завесата пада“.

Трябва да е било началото на 80-те години, когато пристигнахме в България за втори път – за втората дипломатическа мисия на съпруга ми в София. Първата бе през 1970 г., когато нямах представа в какво се забърквам, като се омъжвам за млад дипломат, и помолих баща ми да ми обясни какво е Министерство на външните работи и с какво се занимават дипломатите. Сега, разбира се, всичко изглежда логично и ясно, но не и тогава.

И ето ни отново тук. Живеехме в къща на ул. „Оборище”, по-точно на № 69. Познавахме къщата добре от първия ни престой в България. Тогава в нея живееха военното аташе и съпругата му.

Разбрахме, че Лондонският кралски балет е на турне в Европа и ще изнася представление в София. Бяхме много развълнувани. Подобно нещо не беше се случвало и до този момент единствено бяхме гледали Националния балет на България, от който единствено си спомням „Жизел”, (която беше толкова тежка, че сцената се разтърсваше).

Получихме покана за коктейл в резиденцията след представлението.

Самото представление бе вълшебно и след него сякаш се носехме по музиката на Чайковски, а аз се опитвах да изглеждам лека като балерините. В резиденцията се беше събрала огромна тълпа. Не само танцьорите от вечерта, но и дубльорите, балет майсторите, гардеробиерите, физиотерапевтите – всички бяха там. Къщата бе препълнена и изпълнителите правеха малки танцувални разгряващи упражнения. Бе наистина възхитително.

Нещата обаче не се развиха добре. Никой не бе предупредил съпругата на посланика за апетита на танцьорите и екипа им след представление. Стана ясно (и сега вече знаем), че балерините се хранят съвсем оскъдно преди представление и обилно след това.

Имаше много приятна шведска маса в дневната, съвсем достатъчна при нормални обстоятелства, но само след няколко минути тя бе опустошена. Горката съпруга на посланика се обади на готвача и му поръча да приготви всичко, което успее, да отвори всички консерви, да свари всички картофи и да ги донесе възможно най-бързо. Бе толкова отчаяна, че ни накара да се приберем вкъщи и да донесем скъпоценните си консерви печен боб (от англ. baked beans), които пазех за специален случай, като например когато гостите ни са си тръгнали, само и само да успокоим гладната тълпа. Направихме го и най-накрая успяхме да задоволим апетита на посетителите. Наистина е удивително какво количество храна могат да поемат тези малки телца.

Бяхме изтощени и, колкото и да е иронично, много гладни. На шведската маса не бе останало нищо. Завършихме натоварената, но и много забавна, вечер с варени яйца в кухнята ни на № 69.

*Снимката принадлежи и ни бе предоставена от Кристин Дей, дъщеря на сър Уилям Харпър, първият британски посланик в България (1964-1966 г.)