Джон Сноу възкръсна. Ако това за вас е спойлер, не разбирам защо отворихте текста. Ако не, нека продължим нататък.
Това да убива главните си герои беше нов похват, за който можем да поздравим Джордж Р.Р. Мартин, но това да ги връщаш към живота е старо и дори вече поизтъркано.
Сетете се най-малкото за „Свръхестествено“ и схемата „Убихме един от главните си персонажи, но чакайте! Не, не сме“.
Това е феномен, който се случва все по-често в нашумели сериали, въпреки че преди беше запазена територия за по-маргиналните предавания. Нека си спомним онзи епизод, в който Бъфи Съмърс (Бъфи, убийцата на вампири) се върна от мъртвите. Възвръщането към живота обикновено не се случваше в по-сериозните сериали. Никой не е очаквал мисис Ландингам от „Западното крило“ да се завърне, например.
Онова, което беше по-скоро похват на по-маргиналните предавания, днес е нещо съвсем обичайно за телевизионните сериали, но не всеки знае как да изиграе хода си с това сътресение. За да бъде успешно възкресяването на герои, то трябва да бъде оправдано, да въвежда публиката по-дълбоко във вътрешните противоречия и мисии на героя. Тогава може да е невероятно.
Най-добрият пример за това е връщането на Дийн от „Свръхестествено“. Когато обаче смъртта на герой доведе до изкуствени медийни спекулации и досада, то не се получава добре.
Списъкът е твърде дълъг, но десетки сериали са възкресявали героите си успешно – „Свръхестествено“, „Пени Дредфул“, „Зловеща семейна история“. Интересно е, когато завръщането на герой е свързано с по-деликатни морални и емоционални предизвикателства не само за завърналия се, но и за онези, които са го обичали. Може да изгледате първи епизод на „Les revenants“ – френския сериал, който разказва за завърнали се от света на мъртвите.
Малко момиче, загинало при автобусна катастрофа, влиза през входната врата на дома на семействот си. Тя не е ранена, нито помни инцидента и иска просто да си направи сандвич. Изражението на майка й – смесица от радост и ужас – е един от най-незабравимите телевизионни моменти през последните години. Важен е и таймингът – в какво време възкръсват героите? Например, когато „Живите мъртви“ „убиха“ Глен, а седмици по-късно разкриха, че той всъщност е жив. Това беше друг момент с възкресение на телевизионни герои. Тогава отново видяхте как известно шоу съживява герой само заради шума, който се вдига около това извън екрана, но им отне само няколко седмици, а не година.
След още няколко подобни истории, публиката ще стане цинична и вече няма да се вълнува толкова много от смъртта на герои, а с това и истинския съспенс ще умре. Ако мислим, че сценаристите си играят с нас, защо да инвестираме емоция в героите?
“Game of Thrones” прекрачи дори тази граница, след като цяла година подложи аудиторията на спекулации. Нека бъде ясно: Не беше грешка решението „Game of Thrones“ да убие Джон Сноу. Шоуто създаде прецедент преди години, когато ни показа как добрите герои умират по гадни начини.
В последния епизод кучета разкъсаха новородено и майка му и…това е начинът, по който сериалът работи. Щеше да изглежда странно, ако някой толкова благороден и морален, колкото е Джон Сноу, не бъде намушкан до смърт.
Не е и грешно това, че той се връща от мъртвите – сериалът подсказва, че е възможно във вселена, изкушена от магическото, да се случват подобни неща. Онова, което подразни, е времето, което отне изиграването на този ход. Няколко седмици можеше да се запази вълнението около персонажа, но цяла година?! Това изигра много лоша шега на шоуто, придавайки му характер на далеч по-маргинални предавания. Все пак все още се надяваме, че този толкова добър сериал няма наистина да тръгне надолу и неловкото възкръсване на Сноу ще бъде забравено сред морето от кръв и политически игри.
Дотогава – предлагаме ви в галерията да разгледате най-известните примери за възкръснали герои в сериали.