Още от Chronicle
За някои жени това може да е приятно и те с удоволствие или поне с търпимост да спретнат някоя салата и да седнат до мъжете, за да бъдат до тях в едни от най-вълнуващите моменти в живота им: онези, в които любимият им отбор вкарва гол. Или да бършат сълзите им в скръбните мигове, в които същият този любим отбор си вкарва автогол.
Други жени обаче се вдигат на бунт, ритуално се оттеглят от пространството с телевизора, който бълва превъзбудените реплики на футболните коментатори, усилен максимално, и се усамотяват в другата стая.
Футболът е някъде далеч, филмът е зареден и удоволствието е готово да започне. Докато в атмосферата не започне да се рее един от най-драматичните, битови въпроси на съвремието: „Какво има за ядене?“
Традициите повеляват тук жената да паузира филма, който гледа, да сложи една престилка (по възможност съчетана с червени обувки на висок ток) и да се отправи към кухнята, която за нула време да се превърне в кипящ оазис на кулинарията, от който се разнася ухание на мусака, краставиците се режат роботизирано, а доматките сами скачат в купата и се заливат със зехтин.
Да, но както се казва в една добра, стара реклама: „Традициите не са това, което бяха“.
Затова отивайте обратно при филмите, а ние ви помогнем със списък с подходящи ленти, които може да видите в галерията.