Този див, див холивудски Запад
„Великолепната седморка“ е истинска класика на уестърн киното и тотално забавление, не само за почитателите на жанра, но и за хората израснали през 70-те и 80-те години.
Филмът се появява през 1960 година, като един вид холивудска интерпретация на друга класика, но на азиатското кино – „Седемте самураи“ на Акира Куросава.
Куросава е един от майсторите на азиатското кино, не чудно, че всеки знае името му, а холивудската адаптация на неговата иначе приказна история е доста различна, но сама по себе си великолепна.
„Великолепната седморка“ има безброй фенове – млади и стари – и на повторната й адаптация в Холивуд, се гледа скептично и с лошо око. Не стига, че Антоан Фукуа си позволява да закача такова бижу и guilty pleasure в киното, но и го прави в годината, в която вече сме гледали множество лоши кавърверсии други прекрасни филми от едно време.
Времето е рисково, тематиката е рискова… и все пак.
Всъщност се оказва, че „Великолепната седморка“ от тази година е единственият добър римейк на стара класика, който може да гледате по кината тези дни. Не се лъжете с „Бен Хур“, „Ловци на духове“ или разни комедии, нито един от тях не заслужават парите и времето ви.
Фукуа, като изпипан майстор на предимно визуалните истории, събира впечатляващ актьорски състав. Като за начало за главната роля, в оригинала поверена на Юл Бринър, той кани човека, с когото вече е правил 2 прилични екшън филма – Дензел Уошингтън. От своя страна Уошингтън е толкова нечовешки добър актьор, че може да изиграе всичко, стига да го иска достатъчно. Включително и ролята на ловец на глави в Дивия Запад, преди това игран от бял човек в истинска филмова класика. До Дензел Фукуа реди своя пъзел от седем красиви, секси, смели, силни и подмокрящи всяка средностатистическа жена самураи, като маестро, който оркестрира бой-банда от високо ниво.
Крис Прат, Итън Хоук, Винсент Д`Онофрио, Мануел Гарсия-Рулфо, И Бьонг Хун и Мартин Сенсмайър играят останалите роли, нарамили пистолети или друг вид оръжия, задължителната мъжка чест и достойнство и лошите погледи, с които пият и убиват зли хора.
Фукуа оркестрира своята многоликова, различна и многовкусова банда от седем момчета мъдро и с финес. При него, за разлика от оригинала, всеки може да намери по нещо, което да му хареса или обратното. От възрастен до млад секссимвол, през чернокож до индианец през азиатец до мексиканец – неговата седморка е богата на цветове, раси, характери и най-вече сексапил.
Филмът, който Фукуа майстори, 56 години след оригинала и над 60 след азиатския първообраз, следва едно към едно предшественика си, като добавя холивудски комерс и динамика.
„Великолепната седморка“ е като нова ъпгрейдната версия на добър уестърн, който може да бъде гледан по всяко време. Използва похвати на жанра, както трябва, но вкарва в себе си динамика и модерна визия, за да задоволи гладните нужди на почти всеки зрител дошъл да гледа.
Вероятността „Великолепната седморка“ да се хареса, както на почитатели на жанра, така и на такива, които по-скоро нямат отношение, е голяма. Фукуа е намерил перфектния баланс между ефектното и миналото и го е изобразил с картини, музика, забавен диалог и действие на голям екран.
„Великолепната седморка“ е модерно, комерсиално и добре направено кино. Той работи с простата формула на общовалидна история – за седем смели мъже на честта, които помагат на девойка в беда – и успява да пренесе стария дух на Запада в наши дни.
Много хора казаха, че „Великолепната седморка“ не е нищо повече от комерсиално забавление и сигурно са прави. Но е забава, която ще изкефи младите, а и ще върне вярата, че нови адаптации на стари филми могат да се правят добре, в останалите.
„Седморката“ е киното, което препоръчваме този уикенд, независимо по какво си падате. Защото в крайна сметка филмите просто трябва да бъдат направени и поднесени с кеф. Без претенция – като този. Пък и Дензел Уошингтън винаги си заслужава да му се отделят 2 часа. Както и Крис Прат. И останалите секси бижута в този многоликов, изпълнен с идеализиран тестостерон, готин спектакъл.
