Тайният живот на домашните любимци

… не е това, което си мислите.

Всеки, който обича анимация и добре направени филми с чувство за хумор, трябва да даде шанс на най-новия филм на Illumination – „Сами вкъщи“ или както е по-доброто му заглавие – The Secret Life of Pets.

Студиото, произвело двете части на „Аз, проклетникът“, се поизложи миналата година, когато пусна “Миньоните“. Беше ясно, че филмът за малките култови човечета е направен набързо и с цел да задоволи фенския глад и то по-скоро на детската аудитория, а не толкова да бъде добра анимация. Резултатът беше приличен, ако приемеш, че гледаш детско кино и никога не би повторил…

Истината е, че много хора все още глупаво вярват, че рисуваното кино се прави за деца. И най-вероятно те са същите, които смятат, че щом персонажите в една история са тийнейджъри, то несъмнено въпросното произведение спада към Y&A жанра. Но това не е така и никога не е било задължително.

От години анимацията като цяло претърпява възход. Тя става по-умна, по-премерена в хиперболите си и по-реалистична. Същевременно прилича на сюрреалистичен филм, но в едно различно и модерно време. Някои анимации напомнят на много ярък сън, който не ти се иска да свърши, но ти е трудно да го разкажеш, веднъж събудил ли си се от него.

Примерите са много и най-ярките са великолепният „Аномалиса“ на Чарли Кауфман, „Фантастичният господин Фокс“ на Уес Андерсън, последната част на „Играта на играчките“ и разбира се, „Отвътре навън“ на боговете от Pixar. Illumination трябва да изминат дълъг път, за да стигнат това ниво, но „Сами вкъщи“ е тяхното малко, първо комерсиално стъпало в тази посока.

„Сами вкъщи“ успява да върне Illumination там, където доброто правене на истории ги беше довело.

„Сами вкъщи“ е филм, който ще се хареса еднакво и на големите, и на малките зрители. Най-вече ще се хареса на хората с домашни любимци или на онези с афинитет към животните. Историята в „Сами вкъщи“ проследява деня на кучето Макс, новия домашен любимец, който се нанася в дома му – Дюк – и различни групи от животни: улични и бойни, отхвърлени бивши домашни любимци, които планират краха на човечеството, предвождани от злобен заек плебей и група миропомазани, глуповати домашни любимци, чиято основна грижа е да хванат някоя пеперуда.

Сблъсъкът и симбиозата между тези прослойки на животинското царство е любопитна и адски забавна.

Котки, кучета, ястреби, морски свинчета, пепелянки… във фауната на „Сами вкъщи“ има всичко, за което може да си помислите. Но най-вече има чувство за хумор.

То напомня на „Аз, проклетникът“. Сюжетът е простичък и забавен, а персонажите са ярки, цветни, на моменти стереотипни и обслужват историята по-добре, отколкото може да предположите, че група псета и котки биха се справили.

Сценарият на „Сами вкъщи“ е добър и авторите на анимацията го знаят. Филмът е един от задължителните за това лято, особено ако сте фен на киното. В него има безброй препратки към различни култови сцени от известни филми, но трябва да се понапънете, за да ги познаете. Ако не го правите, това няма да намали удоволствието. Хуморът варира от по-простичък до висш пилотаж смешки. От черен до силно саркастичен, без да минава границите на добрия тон.

„Сами вкъщи“ е перфектният филм на лятото. Независимо в каква възраст ви хваща.