Стийв Маккуин, "Глад"
Три филма. И трите стават хитови продукции. Кариерата на създателя на "12 години робство" започва през 2008 г. с филма "Глад" с участието на Майкъл Фасбендър, който печели "Златна палма" на кинофестивала в Кан. След него се появява "Срам", отново с участието на Майкъл Фасбендър и последна (засега) е лентата за робството в Америка, която спечели Оскар за най-добър филм. В своя дебютен филм Маккуин разказва за гладната стачка на ирландската армия през 1981 г. в Северна Ирландия. Като добавка към режисурата, играта на Майкъл Фасбендър, в ролята на републиканецът Боби Сандс, добавя на лентата бруталността, от която се нуждае, за да покаже насилието във всичките му нюанси. Трябва да добавим и 16-минутната сцена между Фасбендър и Лиам Кънингам, чийто диалог се нарежда сред най-добрите в киното изобщо, както и множеството дълги кадри в затвора. Всичко това прави биографичната драма на Стив Маккуин шедьовър.

Алехандро Гонзалес Иняриту, "Кучката любов"
Първият филм на четирикратния носител на Оскар и на награда за най-добър режисьор в Кан, "Кучката любов", според някои все още си остава най-добрият му. Сюжетът проследява три истории, които се преплитат след катастрофа в Мексико Сити. Виждаме човек, влюбен в партньорката на брат си и любовта го отвежда до ужасяващи сцени с бой на кучета; супермодел, чието куче е изчезнало и мъж, който изоставя дъщеря си и започва да се грижи за ранен ротвайлер. Това е най-добрият филм правен някога в Мексико и едно от ярките бижута в короната на киното, което всеки киноман трябва да гледа.

Сидни Лъмет, "12 разгневени мъже"
Един от най-подценяваните режисьори на Холивуд започва кариерата си като театрален режисьор и режисьор в телевизията. Дебютният му филм, "12 разгневени мъже", отлично показва как може средствата от театъра да бъдат пренеси на екрана и това да бъде повече от ефектно. Множество близки кадри, действие, което се развива в една стая, и главозамайващите изпълнения на 12 актьори, които трябва да разрешат едно престъпление. След дебютът на Лъмет в киното по-късно ще се появят филми като Networt, Dog Day Afternoon и Serpico. Макар и приживе да не е признат от Меката на киното, малко преди смъртта му е удостоен с Оскар за цялостно творчество.

Франсоа Трюфо, "400-те удара"
Друг знаков филм за историята на киното и смятан за основоположник на т.нар. Nouvelle Vague (нова вълна). Това е дебютът на френският режисьор Франсоа Трюфо. Сюжетът е за нещастно дете, с проблемен характер, което живее в бедност със своите родители. Фантастична история за това как семейната среда и детството като цяло могат да изиграят решаваща роля за бъдещето на личността. Велика продукция, автобиографична за самия Трюфо, а в глвната роля влиза Жан-Пиер Лео, който след това се превръща в явление във френското кино.

Жан-Люк Годар, "До последен дъх"
Жан-Люк Годар е един от значимите френски режисьори, който разбива представите на тогавашната епоха за кино, за да създаде нови. Реакцията на зрителите от 60-те след този филм се разделя на два полюса – този режисьор или не знае нищо за киното, или знае всичко и го нарушава умишлено. Всички средства са различни – монтаж, кадри, продължителност на сцените, кинематография. Въпреки противоречивия прием в началото, днес вече дебютът на Годар се смята за абсолютен шедьовър в световното кино.

Дейвид Линч, "Гумена глава"
Първият филм на най-признатият американски режисьор съдържа всички основни елементи на творчеството му. Хенри Спенсър е баща на дете мутант и се мести при своята приятелка. Междувременно писъците на детето подлудяват всички. Със своите множество сцени със сънища, тази лента задава тенденциите в творчеството на Линч, които по-късно откриваме в "Синьо кадифе", "Мълхоланд драйв" и "Туин Пийкс". Филм, който разтърсва зрителите сякаш са герои в него.

Андрей Тарковски, "Иваново детство"
Когато говорим за Тарковски, неминуемо трябва да споменем, че новаторът в руското кино има една от най-безупречните кариери в киното изобщо. При него няма от "най-добро към най-лошо", а от "велико към по-велико". В биографията си има седем пълнометражни филма, първият от които е за 12-годишно дете, което е съветски шпионин по време на Втората световна война и успява да мине незабелязан под носа на вражеските войски. А за него грижата поемат трима съветски офицери. Филмът запечатва по ужасяващ начин ужасът на войната, обединявайки елементи от екзистенциализма и хуманизма - теми, към които Тарковски ще се връща многократно в годините занапред.

Орсън Уелс, "Гражданинът Кейн"
Най-добрият дебют историята на киното - няма две мнения по този въпрос. Също така мнозина класифицират този филм, като най-добрия на всички времена. Сюжетът е за група журналисти, които се опитват да разберат последните думи на издателския магнат Чарлс Фостър Кейн след смъртта му. Дори е трудно да повярваме, че лентата е нискобюджетна. Това е заглавие, което ни учи как се променят нормите в киното. Абсолютният номер едно в категорията на дебютните филми.