Стенли Кубрик
От класики като 2001: A Space Odyssey до The Shining, въпреки различните теми и жанрове, насилието под една или друга форма винаги присъства при Кубрик. И то преминава отвъд ефекта на шока и ужаса, а е много умело вплетено в историята. Както е в „Портокал с часовников механизъм”, а да не говорим за „Широко затворени очи”. В творчеството си Кубрик винаги изтъква причината, която подтиква персонажа към тези наклонности.

Алфред Хичкок
Хичкок е сложен режисьор и човек, известен с многобройните си несигурности и проблеми. От тук не е чудно, че се съсредоточава върху насилието във всякакви негови форми. С филми като „Психо” той разширява границите на Холивуд, както никой друг режисьор преди това. Не само че включва истинско насилие на екрана, но и предизвиква симпатии към убиеца – нещо нечувано дотогава. Този филм променя завинаги световното кино и проправя пътя на качествените трилъри.

Куентин Тарантино
Ако има режисьор, който е безпардонен в сцените с насилие, то това е Тарантино. Това е човек, който изстисква всяка капка , която насилието може да предложи – от предисторията до епилога. Минете през известната сцена с мъчението в Reservoir Dogs и през битката в Kill Bill Vol 1 и ще се убедите, че колкото по-брутално е, толкова по-добре. Но винаги в услуга на историята. Затова обичаме Тарантино.

Ларс фон Триер
Колкото и противоречиви отзиви да събира творчеството на Триер, за нас той си остава майстор по отношение на темите за насилието, еротиката и сексуалността. Филмите му са като ампутация без упойка – държат човека с дни и не можеш да си по-средата – или ги обичаш или ги отричаш. Хубавото е, че той не се отказва и винаги иска да види колко далеч може да стигне. Препоръчваме Nymphomaniac, Antichrist, а на края на годината – The House that Jack Built.

Мартин Скорсезе
Въпреки че Скорсезе се изявява в много жанрове, той е най-известен с филмите си Goodfellas и Taxi Driver, които включват много насилие. Нещо нормално предвид това, че разказват истории за гангстери и ментална нестабилност. В неговите филми той показва сцени на крайности, провокирайки полюсни реакции в зрителите. И хубавото е, че това насилие не е преувеличено, нито стои не на мястото си. Скорсезе просто знае как да борави с това сложно усещане.

Йоргос Лантимос
Един от родоначалниците на гръцката „нова вълна” винаги успява да удиви почитателите си с насилието, което вкарва в черните си комедии. Гръкът влиза в световното кино с филма Dogtooth, и оттогава става все по-мрачен и по-мрачен. За разлика от някои режисьори, неговите сцени на насилие са богати на детайли, въпреки че насилието понякога стига до крайни величини. Помните ли Колин Фаръл в The Lobster… за това говорим.

Такаши Мике
Кръв, кръв и още кръв – по японски. Това е стилът на Такаши Мике – режисьорът, който прави едни от най-смразяващите хоръри днес. Ако ще има кръв , ще е с тонове, ако ще има смърт – ще е близко до геноцид. А най-хубавото е , че всичко това не спира само с огромното количество, а то е подплатено, на места дори преувеличено, но пак – естетическо. Неслучайно филмите му Ichi the Killer и Audition се смятат за едни от най-насилствените филми на всички времена.