Внимание! Спойлери!
Вторият епизод на „Под прикритие“ ни успокои напълно. Сериалът не просто все още носи искрата, а и все повече се превръща в истинска телевизия – не се налага да го гледаме само за да „подкрепим българското“, докато всъщност клюмаме глави пред слабия сюжет, кухите диалози и театралната игра. Това е телевизия, която гледаме с истинско удоволствие.
Вторият епизод на пети сезон ни даде наситени диалози, ескалиращо напрежение и нови завръзки.
Какво видяхме?
В бандата на уоу-лошите нещата са под напрежение. Образът на Иво Андонов (Захари Бахаров) се развива логично: той е по-нервен, по-припрян, допуска грешки. Все пак от „момчето за всичко“ на Джаро, Иво много бързо се издигна до върха, и в това скоростно движение, героят на Бахаров губи от поглед някои важни неща.
На първо четене убийството на Рафаел стои като кръпка. Зад него обаче стои именно петното на развалата, този път надолу, по който поема Андонов и в този смисъл сценаристите едва ли са сгрешили с елиминирането на героя на Мартин Смочевски. Излишно е да споменаваме, че Захари продължава да въплъщава образа на българския мафиот перфектно – с майсторство, душа и внимание към детайла.
„Не ми пращай аматьори, обиждаш ме“
Бойко Кръстанов категорично встъпва в ролята на новия български секс символ. Той ни дава онова, което нито Калин Врачански, нито Асен Блатечки успяха – съчетание на хубаво лице с прецизна игра, обрано излъчване и ненатрапчив „bad boy“ профил. Очевидно Ерол ще бъде в центъра на събитията в настоящия сезон.
Дуетът Ерол-Мартин, който се явява като логичния наследник на дуета Мартин-Попов, не носи някакъв особен заряд, но всички знаем, че това не се дължи на Бойко Кръстанов.
„Май съм болен от птичи грип. Сутринта отивам в банята и гледам – патката ми умряла“
Големият близнак (Кирил Ефремов) е все така в образа на лошия клоун – той буди смях с елементарното неразбиране на словото на своя шеф и вкарва доза смях с вицовете си. Той продължава да е част от екипа на Иво Андонов, без да се ползва с доверието му.
„Животът е низ от случайности…“ – „Цитирате Шекспир в кварталната аптека?“
Безспорно една от най-ярките сюжетни линии, които започнаха развитието си в този епизод, е тази на интеракцията между криминалната психоложка Яна Танова и Куката. Не за първи път виждаме, че Куката не е безчувствен гангстер, направен от желязо и гранит, а престъпник с рудиментарна съвест. Това още веднъж ни става ясно по време на разпита му, воден от героинята на Силвия Петкова.
Разпитът предлага една от най-добрите сцени в епизода. Той преминава с красив, премерен диалог и създава чувство на напрежение, което не спира дори след края му.
Както подобава на всеки психолог, тя бързо разбира, че зад ехидната му усмивка стои мощно чувство на вина, което е перфектният инструмент за манипулация. Мариан Вълев и Силвия Петкова не за първи път играят заедно – те работиха заедно и във филма „HDSP: Лов на дребни хищници“.
„Те не са ми в телефона, аз ги качвам на един облак, в Интернет“
Мястото на Рафаел беше бързо запълнено с нов герой. Леко неясен стои новият персонаж на Христо Петков – тъмен и мълчалив субект, който обитава покрива на софийска кооперация, гледа гарван, има много татуировки и смята, че подлагайки хората на мъчения, им помага да споделят истината. Петков е чудесен актьор и влиза добре в ролята на „пълен психопат“ (по думите на Куката), та имаме всички причини да смятаме, че ако сценаристите позволят, Петков ще внесе допълнително напрежение в отношенията между двата лагера – полиция и престъпен свят.
„Кучето умря, да живее кучката“
В този сезон очевидно водеща роля ще има до момента по-скоро скучната Ния Туджарова. Йоанна Темелкова е сред актрисите, които не носят онези мухлясали арт претенции, с които са накичени голяма част от актрисите, излизащи от НАТФИЗ. По всичко личи, че нейната героиня ще се отърси от наивитета, с който беше пропита в миналия сезон, и ще се превърне в един от двигателите на сюжетната линия, поемайки бизнеса на баща си.
„Tu sei il Cane?“
На края на епизода Иво Андонов и Ния Туджарова се оказаха един срещу друг, борейки се да докажат кой е истинският наследник на Джаро. Финалът бе абсолютната еманация на хубавата българска пословица „да се насадиш на пачи яйца“. Червено вино, италианска мафия, двама бивши любовници един срещу друг…какво повече?