Малко добро кино с BDSM елементи. Започваме!
Секретарката
Годината е 2002-а и звездата на Маги Джиленхол изгрява ярко с тази драма. Тя и Джеймс Спейдър са двойка – той е нейният шеф на име мистър Грей, а тя неговата секретарка. Двамата развиват странно иронична и сексуална връзка, в която тя му е подчинена, а той обича да я наказва по всякакви начини за неизпълнените й задължения. Е.Л. Джеймс не е казвала дали се е вдъхновила поне малко от този прекрасен филм, но приликите са доста. „Секретарката“ поставя Спейдър и Джиленхол в центъра на всевиждащото око на Холивуд, защото двамата имат страхотна химия на екран, а на нея носи първата й номинация за „Златен глобус“. Самият филм пък печели наградата на журито на фестивала Сънданс. Освен всички тези неща обаче, „Секретарката“ е едно истинско палаво забавление, в духа на „Петдесет нюанса сиво“, но в пъти по-качествено и добро.
Ела, завържи ме
Педро Алмодовар обича да разказва за няколко неща – жени, секс и насилие. Само той може, по един чувствен и напрегнат начин, да представи болната мания на един мъж към една жена като еротика. И той го прави. Още през 1989-а с безобразния „Ела, завържи ме!“. Във филма няма много секс, но пък има връзване, колкото ви се иска. Антонио Бандерас играе задръстен луд мъж, който е влюбен в порно звезда, която пленява и връзва в дома си с ясната идея, че по този начин ще я накара да се влюби и омъжи за него. Смеска между бондидж и „Колекционерът“ на Джон Фаулз, „Ела, завържи ме!“ е пламенно удоволствие за болната страст и въжетата.
Горчива луна
BDSM киното не е нищо, ако в него не присъства поне един филм на Роман Полански. Палавият поляк обожава темите за секс и насилие и те винаги присъстват във филмите, които прави. Питър Койот и Еманюел Сение играят сексуално пристрастена един към друг двойка, която обича да се нараня по всякакъв начин – сексуален, физически и емоционален. Полански се гмурка в дебрите на секса, за да покаже всичко от връзване до воайорство. „Горчива луна“ е перверзно удоволствие, което ще ви възбуди. Буквално.
Последно танго в Париж
Нещо старо, но златно, което всеки почитател на седмото изкуство трябва да е гледал поне веднъж. А тези с афинитет към секса – няколко пъти. Филмът на Бернардо Бертолучи скандализира много хора и кара голяма част от критиците да го заклеймят като „порнография“ и „пошло кино“. Времето обаче е най-добрият мерител за тези неща и днес „Последно танго в Париж“ се смята за един от най-добрите филми на своя автор. Историята разказва за странната връзка на възрастен мъж и млада жена, които се срещат в апартамент в Париж, за да правят перверзен секс. Марлон Брандо по онова време вече е поостарял и понатежал и до него крехката Мария Шнайдер изглежда като момиченце. Може би и това донякъде придава по-перверзно звучене на филма. От силно сексуални и натуралистични сцени до прословутата „сцена с маслото“ „Последно танго в Париж“ може да предложи много секс заряд, на този, който му се пробва.
Нимфоманка
Една класация за секс в киното е нищо без последното творение на Ларс фон Триер. Представене си жанр в порното, Ларс фон Триер го е направил в своята „Нимфоманка“. Шведът не просто скандализира, той направо шокира и беше заклеймен, заради 6-часовия си филм изпълнен със секс от всякакъв характер. BDSM-ът присъства ярко във втората част на филма, когато персонажът на Шарлот Генсбур е в търсене на своя оргазъм и попада на младия К, който я възбужда шибайки я здраво с камшик отзад. Истински, кървав и откровен BDSM е онова, което става между двамата. Препоръчваме, ако имате сили да стигнете до там.
Пианистката
Михаел Ханеке е един от странните творци на австрийското кино. Той не допада на всеки, но неговата „Пианистка“ ще ви пасне като ръкавица, ако обичате секс и забранени неща. Ханеке взима романа на друга откачена австрийка – Елфриде Йелинек и прави филм. Изабел Юпер играе известна пианистка и учителка по пиано, която разивива любовно-сексуална зависимост към свой ученик. Той е млад, красив и прави с нея, каквото си иска. „От сега нататък ти даваш заповедите. Ако искаш да ме удариш, удари ме!“, така започва една от секс сцените... Нататък ще видите, ако гледате филма.
Венера в кожи
Второ предложение от Роман Полански, където той отново снима жена си Еманюел Сение, но този път тя не е в ролята на подчинена, а е доминант. Жена, която има за цел да докаже, че е подходяща за роля в пиеса, която иска повече от всичко на света. Вследствие на това тя и режисьорът започват бавна, насилствена и перверзна игра на доминант и подчинен. Персонажите са само двама, а филмът е базиран на пиесата със същото име. Полански отнесе доста критики за този си филм, но това не му попречи да възбуди по-перверзните си почитатели. Препоръчваме.
По-доброто BDSM кино
Появата на първия трейлър на продължението на еротично-романтичната история „Петдесет нюанса сиво“ – „Петдесет нюанса по-тъмно“ буквално „счупи“ интернета. От жени, които се прехласват до хора, които критикуват и пуфтят, няма зрител, читател и изобщо любител на удоволствията, който да остане безразличен към появата на това творение на седмото изкуство. Въпроси като „Какво иска Анастейжа Стийл?“ бяха теглени като лукуми из интернет и отвъд.
„Петдесет нюанса сиво“ обаче не е секс киното, което обученият да гледа качествени продукции зрител, си представя. Филмът е някакъв хибрид между неосъществената фантазия на всяка романтична жена, че богат, красив и умен милионер ще се влюби в нея и желанието за по-разкрепостени секс игри.
Но когато говорим за качествено връзване и подчинение, каквото мистър Грей и неговата Ана се опитват да ни подлъжат, че изпълняват из страниците на Е.Л. Джеймс, а впоследствие и на големия екран, то киното може да предложи много по-ярки, горещи и дори малко притеснителни примери.
Секс филмите не са лъжица за всяка уста, но ако този жанр ви допада и не ви се гледа блудкавите стонове и вопли на Ана и Крисчън, то може да си изберете някое от нашите предложения. В галерията горе.
