„Отряд самоубийци“: It’s a good day to be bad
Филмите за супергерои пълнят киносалоните в последните години, така както пуканки пълнят картонените кутии на зажаднелите за комерсиално кино зрители. Те са толкова много, кой от кой по-мощни и ефектни, че ако не сте хванали ерата на супергеройското кино в самото й начало, трудно може да се ориентирате какво, къде и как се случва.
Предвид състоянието на последните заглавия, които излязоха на голям екран, смятам, дори не е и нужно.
Супергеройското кино започва бавното си залязване, макар да има планирани още 585 (примерно) филма, за който герой се сещате. Разбира се, класици от сорта на Батман и Супермен трудно ще си отидат и хората ще ги забравят, за да хрупат царевица пред някоя мощна каскада с кола, но все пак…
Marvel, единият от двата комикс гиганта, производител на най-скъпи и ефектни продукции по графични книжни произведения, започнаха тази златна вълна в киното. Държаха фронта дълго, но дори те се излагат в последната година и половина. Излагат се, при това много. Филмите им са слаби, немощни, тъповато направени, пълни с измислени и съшити сюжети.
От другата страна са DC Comics – по-големите любимци на почитателите на графичните романи. Тяхно дело все пак са Батман и Супермен, също така Жената котка, Жената чудо и Жокера – всички те пораснали много и отдавна отвъд книжния свят, който ги е създал.
DC хванаха вълната със супергеройски филми, свързани помежду си като малка върволица от скачени съдове, няколко години след Marvel. Те обновиха всичко във своята вселена и решиха, че за година, най-много две, е редно да настигнат основния си опонент.
Така на екран се появи „Батман срещу Супермен“ – филмът раздели на два лагера много от почитателите на супергероите и специално на Човека прилеп, този петък излезе „Отряд самоубийци“, а най-късно догодина ни чакат Justice League и филмът за Жената чудо.
Истината е, че може би ще е чудо, ако успеем да издържим и изгледаме всички.
„Батман срещу Супермен“ беше първата заявка, че DC са тръгнали по съвсем различен път от този, който бяха поели преди години. Освен че избраха Бен Афлек за ролята на Брус Уейн, те, предвождани гордо от визуалния майстор Зак Снайдер, създадоха съвсем нова и различна вселена за най-известните си супергерои. Много фенове казаха, че това всъщност бил един от най-добрите филми по комикси и в частност за супергерои, правен досега.
Дали? От другата страна бяха хората, които усилено са обвинявани, че са свикнали прекалено много с „твърде модерната и комерсиална визия“ на супергеройското кино, злостно наложена от лошите Marvel.
Истината е, че всичко направено от Тим Бъртън и Кристофър Нолан до момента, беше пометено с едно помахване на Афлековия костюм и онова преди беше удобно забравено.
DC се възползваха от полюсовите ревюта и коментари за първия си от многото предвидени филми по техни комикси, и ето че на екран се появи „Отряд самоубийци“. Филмът е един от най-чаканите за лятото. Причините са няколко.
Първо, в него за първи път ще видим новия Жокер. Джаред Лето – великолепен, плътен и интересен актьор, влиза в ролята на най-страхотния и интересен комиксов злодей, създаван някога. Обувките, в които трябва да се намести са широки и сложни за носене. Жокера на Джак Никълсън е едно от най-великите превъплъщения на злия клоун, а ролята на мрачния социопат, облечен в гротестен клоунски костюм, носи на Хийт Леджър – вторият човек изиграл персонажа – посмъртен „Оскар“.
Лето обаче няма от какво да се притеснява, той е доказал през годините, че умее да прави сложното лесно, че когато играе зрителят остава с впечатлението, че именно така е живял и битувал до този момент. Както би казал някой по-възрастен човек: идва му отръки.
Втората причина е първата поява на зловещата секс бомба Харли Куин. Гаджето на Жокера е луда, напращяла блондинка, с най-голямата гръдна обиколка във вселената на DC, най-късата пола и най-нисък праг на търпимост спрямо морала и социалните норми. Харли Куин има пистолет, базука, чук, бомба и една бухалка за цвят, с които бие, троши и стреля, понякога едновременно и нищо не може да я спре. Ролята е поверена на секси миньончето със съмнителни актьорски заложби Марго Роби. Красива и плашеща едновременно. Перфектната Харли Куин.
Третата е, че това е първият комерсиален филм за супергерои, който всъщност е за суперзлодеи.
„Отряд самоубийци“ има комиксови и анимационни версии, които феновете обожават. Всички те чакаха и този филм с нетърпение. Ако не сте прочели нито един комикс от тази поредица, ако не сте гледали нито една от култовите анимации, то има шанс филмът да ви се стори приличен. В противен случай вероятността да останете разочаровани е огромна.
DC Comics и Уорнър, начело с Дейвид Айер, който е сценарист и режисьор на продукцията, правят филм, за който тъпо вярват, че успехът им е в кърпа вързан. Те сляпо са смятали очевидно, че могат да напъхат Жокера в кадър, да изкрещят три пъти името му, да навият Уил Смит да се снима и да покажат Марго Роби с розова коса и по гащи, и филмът сам ще свърши останалото.
Най-големият проблем на „Отряд самоубийци“ обаче е, че сценарият е толкова слаб, че реално такъв не съществува.
Натъпкан до пръсване с готина музика, лафове, смешки с лудостта на секси мадам Куин, клишетата за правда и свобода, изречени с патос от Уил Смит и няколко сцени с Жокера, който реално почти не участва във сюжета, „Отряд самоубийци“ е лошо кино за суперзлодеи.
Харли Куин, Дедшот, Ел Диабло, Вещицата, Бумеранга, Гущера и Рик Флаг – техният главен командир, са злодеи, превърнати в герои без сами да са го искали или търсели. Те са морални, честни същества, които иначе бият и трепят наоколо, но съберат ли се заедно, спасяват света без причина. Просто ей така! Или поне DC и Дейвид Айер се опитват да убедят нещастния зрител в това.
Объркан сюжет, лоши сюжетни връзки, плоски и тотално далечни от оригинала взаимоотношения, са в основата на проблемите, които ограждат този филм. Той изглежда като правен от и за деца. И най-вероятно е именно такъв.
Участието на Жокера от друга страна, е следващото слабо звено. Защото е греховно да разполагаш с този персонаж, във вселената, в която той се чувства като у дома си и да го оставиш в поддържаща роля и сюжетна линия. Защото именно това се случва с най-обичания и мразен клоун на почитателите на комикси.
Бижуто на този филм безспорно е Харли Куин, която блести в центъра и това донякъде се дължи и на самата Марго Роби. Харли Куин на Роби обаче, не напомня много на онази напращяла откачалка, по която нърдовете точат лиги късно вечер, докато четат за поредните приключения на Човека прилеп, но това не я прави по-малко интересна и ярка, особено в контекста на филм, който носи нулева индивидуалност в себе си.
„Отряд самоубийци“ е стандартен филм за супергерои, който се опитва да се продаде като нестандартен за суперзлодеи. Разбира се, както е редно, той няма претенция да е наистина качествено кино, но тайно се надява да направи за жанра, онова, което Бъртън и наскоро „Пазители на галактиката“ направиха.
И все пак не успява. Накрая на прожекцията, докато текат финалните надписи под звуците на парчето Heathens на Twenty one pilots, очакванията, които сте имали, ще се смалят като бобеното зърно на принцесата. Но ще ви боцкат отзад, подобно на историята в онази приказка. Не се притеснявайте, не го мислете, а изчакайте сцената след надписите. Бен Афлек участва в нея. Но ако все пак имате усещането, че нещо в „Отряд самоубийци“ съвсем не е наред, значи все още ви е останал значителен вкус за кино. Не го губете. Запазете спомена за Харли Куин и наблегнете на повече лятно кино или нощи навън.
