Каквото и да прави Шарън Стоун с кариерата си, тя винаги ще бъде свързвана с този момент от „Първичен инстинкт“.
Одри Хепбърн въведе малката черна рокля като правило за стил и сексапил чрез „Закуска в Тифани“. Тъмните очила и черната рокля винаги ще се свързват с нея.
След „Тетрадката“ никоя целувка вече не може да бъде романтична
Джийн Кели и „Аз пея под дъжда“. Всеки, който се е разхождал в дъжда в добро насторение, със сигурност се е сещал за песента от филма
Моментът с огледалото от „Шофьор на такси“ със сигурност е един от най-култовите в киното. Със сигурност всеки, който се подготвя за важно събитие с реч пред огледалото, се сеща за него.
Преследване, поле и самолет. Дори и да не знаете, елементът с нестандартното преследване идва от филма на Алфред Хичкок с Кари Грант - „Север-северозапад“
„Добрият, лошият и злият“. Едва ли намръщен мъж с цигара може да ни накара да се сетим за друго, освен за Клинт Истууд
„Гражданинът Кейн“ - една от най-запомнящите се сцени от филма е тази, в която Кейн произнася реч на фона на плаката на политическата си кампания – целта му да стане политик изглежда много по-голяма от него и от реалността.
Образът на Макколи Кълкин от „Сам вкъщи“ е паметен. Въпреки че напомня „Викът” на Едвард Мунк, физиономията на Кевин е паметна
След „Американски прелести“ листчетата от розов цвят придобиха много по-еротично значение
Чудовището от „Франкенщайн“ (1931) е зловещо дори 80 години по-късно. Ако се чудите на какво ви напомня човек с фенерче под лицето, това е
Марлон Брандо прави незабравима роля в „Кръстникът“, а жестът с целуването на ръка се превърна в знак на почит единствено към Кръстника
Благодарение на „Проклетите седем години“ неприлично развятата бяла рокля е символ на сексапил. А няма начин нечия рокля да се развее така, без веднага да последва асоциация с Мерлин Монро
Днес номерът с минаването между куршумите ни се стурва нещо съвсем нормално за киното, но през 1999 година това беше нещо съвсем ново. Впоследствие движенията на Киано Рийвс като Нео в „Матрицата“ получиха редица пародии, но така или иначе вече няма как да съществува истинска екшън сцена, без разминаване с куршумите на забавен кадър
„Лейди и Скитника“ промениха завинаги начина, по който ядем спагети. Анимацията изведе романтиката на съвсем ново ниво
Най-паметните филмови моменти
Когато през 1941 година се появява филмът на Орсън Уелс „Гражданинът Кейн“, това е революция в киното. Младият тогава режисьор въвежда тавана при декорите, за да създаде емоционално внушение на зрителя, чрез контрасти на черното и бялото придава дълбочина на кадъра и разказва една необикновена история по подходящ за това начин.
Филмът не получава „Оскар“ за режисура, а само за сценарий, защото един от прототипите, залегнали в образа на главния герой – медийния магнат Уилям Хърст, прави всичко възможно филмът да не стигне до широка аудитория. Една от най-запомнящите се сцени в него е тази, в която Кейн произнася реч на фона на плаката на политическата си кампания – целта му да стане политик изглежда много по-голяма от него и от реалността.
Това е само един от примерите за сцени, запечатани завинаги в съзнанието на зрителя. Независимо в колко филма тази сцена се повтори, всички ще се сещат за „Гражданинът Кейн“.
По същия начин развятата бяла рокля, която разкрива повече от приличното, винаги ще бъде асоциирана с Мерлин Монро, а малката черна рокля – с Одри Хепбърн. За кой филм се сещате, когато видите жена с къса пола, седнала на стол в анфас? Едва ли за друг, освен за „Първичен инстинкт“.
Филмите за гангстери никога няма да са същите след „Кръстникът“ и никой режисьор не може да избяга от образите, изградени от Франсис Форд Копола.
Предлагаме ви пътешествие сред някои от най-запомнящите се филмови кадри, които са оставили трайно своя отпечатък в съзнанието не само на зрителите, но и на всички във филмовата гилдия.
