Игра на нерви

Новият филм на сценаристите и създатели на MTV шоуто Catfish (което има за цел да хваща измамници в социалните мрежи и онлайн като цяло) се нарича Nerve или „Игра на нерви“, както е преведен у нас.

Подобно на шоуто им и във филма Хенри Джуст и Ариел Шулман, се занимават с виртуална реалност и по някакъв начин успяват добре да напипат пулсът на набъбващия зомби-апокалипсис, който животът онлайн носи и към който сме се запътили стремглаво.

Преди години Nerve би могъл да мине за тийн-история със sci-fi елементи, но не и днес. Днес той звучи болезнено реалистино, дори и в най-безумните си и преувеличени моменти. А те са доста.

Nerve разказва историята на група тийнейджъри, които играят играта Nerve – модерна онлайн версия на „Истината или се осмеляваш“, но без истината. Анонимна група от Зрители дават задачи на групата от Играчи, като за всяко успешно изпълнение Играчът получава сума пари. Предизвикателствата варират от „яж кучешка храна“ до „вземи оръжието на полицай“. В зависимост от трудността сумата е различна. Колкото по-добре се справяш, толкова повече зрители имаш, изкачваш се в класацията на Nerve и има шанс да стигнеш до финала. На финала остават двама играчи, като този, който победи взима всичко.

Nerve звучи като нещо, което или някой вече е измислил, но ние сме прекалено стари и не го знаем, или като нещо, което е в процес на направа. Nerve е нещо, което група от глупави хлапета биха играли винаги и с кеф, защото както е казал един мъдър автор: „Никога не трябва да подценяваш броя на глупавите хора в обръщение.“

Историята на филма проследява конкретно Винъс – в ролята Ема Робъртс, която си взима пауза от American Horror Story, за да играе тук – която, след като е провокирана от най-добрата си приятелка – много-отворената-и-секси Сидни и е с разбито сърце от момчето, което харесва – безличният футболист Джей Пи – решава да направи нещо нетипично за себе си и се логва в Nerve, като играч. Така среща Иън – Дейв Франко е секси и очарователен, но не може да стъпи и на малкото пръстче на батко си Джеймс – и Зрителите, които плащат прескъпо, за да ги гледат, ги харесват като двойка и така двамата се озовават в това състезание като чифт.

Разбира се, както гласят правилата в друга тийн-утопия „Игрите на глада“ – на финала трябва да остане само един, затова тяхното приятелство и връзка са крехки, независимо какво си мислят те.

Nerve работи на най-елементарни нива, но се справя повече от успешно със задачата си. Той си поставя реалистични цели за своя жанр и ги покорява една след друга, със строг и ясен разказ, динамичен сюжет, много приятна визия и Ема Робъртс, която е наследила таланта на татко си.

Разбира се, че като всяка тийн историята и Nerve в основата си работи с клишета. Имаме умното, но неразбрано момиче, изправено пред екзистенциалната криза на колежа, имаме нахалната нахакана секси приятелка, която се оказва не чак толкова отворена, имаме и задръстеняка, футболиста-тъпак и разбира се, лошото момче, което се оказва умен рицар с доспехи и идеалистично поведение.

Стъпквайки на персонажи-клишета, които работят великолепно в схемата на филма, Nerve гради сюжета си за интернет-социално-мрежовия апокалипсис, на чийто праг сме застанали. Опитва се да раздава морални уроци, но те са толкова бегли опити, че почти не дразнят.

Може би Nerve ще подействат като катарзис на група хлапета, отишли да го гледат, за да се осъзнаят, а може би – не. И второто е по-вероятно. Може би ще ги развесели и ще ги накара да пуснат някой умен пост във фейсбук, докато се тагват от залата в киното. Ако неговата цел е била да морализаторства на младите, той не се е справил, защото е прекалено елементарен. Но ако има за цел да изопачи социалните мрежи, да се подиграе на зомби-поколението, за което какъв си в интернет е в пъти по-важно от това, какъв си в живота, то той се справя прилично.

Nerve е като смеска между „Игрите на глада“ и още куп тийн филми с почти апокалиптична тематика. Само дето той може да мине за доста реалистичен. В никакъв случай обаче не трябва да се сравнява с тоталната класика „Хакери“, който събира на едно място Анджелина Джоли и Джони Лий Милър. За сметка на това, лично на мен адски ми напомни на един ужасно тромав, тотално слаб филм днес, който обожавах на времето – „Аркада“. В него група хлапета бяха погълнати от електронна игра, по която бяха зарибени и тяхната задръстена приятелка трябваше да ги спаси, като решава загадки във виртуалното пространство.

Като цяло дълбокия интернет свят вълнува създателите на кино от много години. Днес обаче, той не изглежда като измишльотина, а като нещо, което се случва в живия живот. И независимо, с колко клишета облече своята теза, пак ще звучи болезнено и по-скоро реално.

Като цяло и за финал, Nerve е приличен филм, който борави с модерна тематика, приятни актьори и повече клишета от необходимото. Киното, подобно на онлайн живота, е избор. Дали вие ще изберете Nerve или нещо по-бомбастично, си е ваше решение. Най-големият коз в случая е фактът, че Ема Робъртс винаги заслужава шанс.