Горският пожар и пожарът от емоции в „Скъпи наследници“
Огромният пожар, който се разразява в историята на „Скъпи наследници“, се оказва едно естествено продължение на бушуващите емоции, които жителите на малкото село изпитват.
Две двойки се изправят пред трудни дилеми – да направят ли компромис със собствените си чувства и да угодят на половинките си, рискувайки да живеят живот, който не са сигурни, че искат, или да бъдат егоисти и да последват сърцето си.
Съмнението, че Борис, в чиято роля е Орлин Павлов, не е напълно отдаден на връзката си и тайно изпитва чувства към Катя (в ролята е Даяна Ханджиева), тормозят младата му годеница Ани (в ролята Лорина Камбурова). Тя решава да потърси помощ от мистериозната съседка баба Злата (в ролята е Цветана Манева). „Насила да вземеш може, да дадеш не става“, са думите, които, за съжаление, не успяват да утешат „повелителката на конете“.
Самата Ани обаче също не е сигурна в собствените си чувства. Докато Борис се занимава с всичко друго, само не и на връзката им, годеницата му получава нужното внимание от плейбоя-лентяй Станислав (в ролята Петко Венелинов). Веднъж навил си на пръста, че ще успее да прилъже невинното момиче, той прави всичко възможно, за да я вплете в примката си. Откровени думи и признания, директен поглед, дори един неочакван мъжки удар, който му докарва разкървавен нос, започват да будят все повече интереса на „плячката му“.
Борис, от своя страна, също не е напълно наясно с житейската ситуация, в която се намира. Винаги вършещ докрай задачите, които си е поставил, този път той не е сигурен в избора си – Ани ли е жената, за която наистина иска да се ожени?
Еманципираната Катя също започва все по-често да си задава въпроси и да търси отговорите им. Изневярата на любимия мъж непростима ли е или трябва ли да се даде втори шанс в името на общото благо и под диктовката на „по-възрастните“. Дилемата й получава два коренно различни съвета – от майка й, че подобна постъпка няма оправдание и не може да бъде простена, и от баща й – че грешките трябва да могат да бъдат поправяни.
Койна Русева, която е в образа на леденостудената госпожа Милица Дочева, използва времето в Бели Вит, за да се изправи не само срещу враговете в родата, но и срещу тези в селото. Опитът й да подкупи Васко и да накара роднините си да изгонят Катя, удрят на камък. Все пак намира съмишленик в лицето на кметския наместник Цветан (в ролята Васил Калановски), който й обещава, че ще справи с „двамата селски идиоти“ Косьо (в ролята Георги Кадурин) и Иван (в ролята Вальо Танев). „Кой ти е отровил душичката?“, е въпросът, с който баба Злата се опитва да върне бизнес дамата към сладките й детски спомени, в които малката Мили е играла с домашните животни. От едно обичливо дете тя се е превърнала в злобна жена, която е изчезнала при първа възможност от селото.
Членовете на селското сдружение Косьо и Иван пък са готови на всичко, за да саботират новодомците и завинаги да ги изгонят от селото. В това число да организират протест пред дома им и да принудят Милица да се покаже гола пред половината село. Както и да опасат целия Бели Вит в камери и по подобие на творбата на Оруел „1984“, да следят всяка крачка на „софиянците“, с надеждата да ги хванат в гаф.
Наред с премислянето на тактики, Косьо и Иван се връщат и към младежките си години, когато до ранни зори са пиели, пеели и танцували до зори. Те се превръщат в звездите на купон в гората, който ги сблъсква с подпийнали младежи и една чаровна полугола брюнетка. „Може да сме дъртаци, ама още държим“, хвалят се един на друг застарелите купонджии.
След като за пореден път е получил прошка от съпругата си Венета (в ролята Ивана Папазова), Марин (в ролята Димитър Баненкин) се опитва да й покаже, че не е толкова черен, за колкото всички го смятат. Когато обаче един мъж е свикнал всички около него да изпълняват нарежданията му, трудно успява да си припомни какво е романтика. Само няколко минути и няколко стъпки в танц под акомпанимента на баладична музика, успяват да пренесат Венета извън пределите на кухнята. Самата тя прави опит да обръща повече внимание на собствената си женственост и на желанията си, но, за съжаление, ролята на пърхаща домакиня, „излъскала всеки ъгъл в къщата“, все още не може да бъде напълно заличена.
