„Възвишение“ е филм от „народа за народа“
Черен екран – филмът започва. Ослепително бяло снежно поле с още неутъпкан сняг върху планинския склон. Музика, която кореспондира с образа. Камерата бавно се вдига, виждаме стволовете на оголените дървета, докато накрая не погледнем право в небето. Синьо, с оголените от студа корони на дърветата, които се поклащат лениво. „Любя. Любиш. Люби. Любим. Любите. Любят.“ И разбираме, че още от първата сцена, филмът ни е хванал за гърлото.
Рядко се случва по време на филм по-дълъг от два часа да не се запитаме: „Пуснах ли SMS за синя зона?“ или подобен въпрос, породен от скука. Рядко някоя лента успява да ни изненада от началото до края, така че да замръзнем на седалката с отворена уста. „Възвишение“ го прави.
Фактите и имената са ясни. Романът е на Милен Русков от 2011 година, един от най-добрите съвременни български романи, който взе няколко международни награди. Режисьор е Виктор Божинов, който стои зад сериалите „Стъклен дом“, „Столичани в повече“, „Връзки“ и „Под прикритие“. Сценаристите са авторът на романа, Милен Русков (който създава диалозите) и Нели Димитрова. Остава само да гледаме филма, за да усетим всичко, което тези хора имат да ни кажат. А то е много.
Действието се развива през 1872 година. Революционната борба се пропила в съзнанието на всички. Организират се комитети, пишат се призиви към народа, Левски се опитва да събуди духа на хората, Раковски вече го няма, но мъжете следват и си повтарят един на друг заветите му. Турците са заплаха за всеки, поел по пътя на съпротивата. Всичко е, както са ни учили в училище. В един момент обаче нещата отиват в друга, по-реалистична посока, където хората имат две лица. На този фон двамата главни герои, Бачо Гичо (Александър Алексиев) и Асенчо (Стоян Дойчев) постъпват в четата на революционера Димитър Общи(Филип Аврамов) – бунтовникът, който е привърженик на действието. „Не разсуждавай“ е неговата фраза.
„От народа – за народа“ – всичко е за свободата. Песните, разговорите, арабаконашкия обир, трябва да се действа, трябват пари за БРЦК, а правителството след Освобождението ще върне всичко до стотинка. Това оправдава всичко. Гичо и Асенчо са натоварени с много важна задача – освен да занесат парите от обира, където трябва, трябва и да предадат писмо от Общи лично на Левски. Пътуването и последвалите събития обаче променят възгледите на двамата за националната кауза. Какво е свободата? Защо се стремим към нея? Защо за човека тя е като медът за мухата? Защо Гичо достига до прозрението, че „няма народ“?
Сценарият (разбирайте романа) е най-хубавото нещо във филма, а наравно с него е работата на оператора Антон Букарски. В много случаи лошото заснемане проваля един филм дори той да има всичко останало. Тук обаче именно то издига лентата и я прави най-красивата в последните години. Природата, едрия план, битките, каскадите – всеки един кадър е изцеден до последната капка в най-добрия смисъл. Тук са и костюмите и декорът- повече от автентични за дадената епоха.
Нищо не е еднозначно в този филм – няма нищо добро и лошо. Всичко е такова, каквото би могло да бъде. Каквото най-вероятно е, съдейки къде се намираме днес. Както днес, щом попаднем в опасна ситуация, много лесно се пречупваме и правим морални компромиси, така и тогава щом четата е разкрита всички бягат и се крият. А Общи, на когото в началото съчувстваме, издава 22 селища с иницативни комитети, след като го залавят. Както днес се отнасяме пренебрежително към силата на словото, така и тогава всички се подиграват на Бачо Гичо, докато пише обръщението си към българския народ. Тук няма да намерите идолите от учебниците или злодеите от приказките – ще видите борбата за българския идеал в чисто човешки план. Къде по пътя душата се пречупва и в нея се поражда съмнение? Защо искаме да си тръгнем, но не можем?
Александър Алексиев, Стоян Дойчев, Филип Аврамов, Христо Петков, Кирил Ефремов, Благовест Благоев, Васил Михайлов са актьорите, които провеждат всичко гореизброено на екрана. И го правят повече от добре. Не само защото са разпределени идеално и ролите им пасват като ръкавици – просто са добри.
Много хубаво би било „Възвишение“ да бъде дългоочакваната повратна точка в българското кино и действителност. Филмът наистина има качествата да го направи. Веднъж да покаже как се прави добро българско кино. А после да ни напомни кои сме, откъде идваме, за какво сме се борили, най-вече как сме се борили и колко си приличаме с предците ни. Само дето те са имали друга битка за водене. А ние днес дори такава нямаме. Но пак сме си същите. Идеали пак имаме, някои пак ще умрат за тях. Други, като Асенчо, ще слязат от възвишението, мислейки си, че ще им се размине. Важни обаче са тези, които ще останат до самия край горе на възвишението и ще четат буквара. Все пак само това ще остане след тях. Едните думи. Всичките думи.
„Възвишение“ тръгва по кината на 10 ноември.
