La La Land
Младият, изключително талантлив сценарист и режисьор Демиън Чазел се завръща с трети режисьорски проект. Подобно на най-известния му до момента – Whiplash и този е свързан с музика. La La Land донесе награда за режисура на фестивала в Торонто на Чазел и награда във Венеция на Ема Стоун. Говори се, че филмът ще донесе Оскар и на двамата и освен това е като романтично пеещо откровение на кино. Което винаги е добра идея.

Хулиета
Педро Алмодовар разбира женската душа в пъти повече от всеки друг режисьор. Той знае кога и защо жените плачат, защо се сърдят, защо са в истерия, защо са спокойни. И прави кино от това. „Хулиета“ е неговото завръщане към цветните и вкусни разкази, които този испанец умее да изкарва на екран. Историята на една майка и нейната дъщеря е прелестна и сочна и препоръчвам горещо да се гледа на кино.

Café Society
Уди Алън е циничен романтик и има най-страхотното кинаджийско чувство за хумор. Café Society е тези две неща в едно. Алън се връща към спокойната и позната, лековата дори, схема, в която случайността, по своя ироничен начин, диктува правилата на живота, а единственото, което ние може да направим е да се посмеем и да пием по едно. Café Society е лек, непретенциозен, с чувство за хумор, много романтика филм, допълнен от джаз и чудесен актьорски състав.

Патерсън
Джим Джармуш не прави просто кино, той е различното нещо в модерното кино. „Патерсън“ идва три години след вампирската му история „Само любовниците остават живи“ и отново предлага различен прочит на иначе обикновения живот. Адам Драйвър е Патерсън – шофьор на автобус през деня и поет през останалото време, който живее в градчето Патерсън, където е живял Уилям Уилямс, който е написал поемата си „Патерсън“... Както винаги при Джармуш обикновеният живот е изтикан назад, за да се изкачи над времето, бита и пространството, уж случайно и да разкаже своята история.

Слава
Това е и българското предложение в нашата селекция. Тимът Петър Вълчанов и Кристина Грозева, в комбинация със сценариста Дечо Таралежков и отново Маргита Гошева, правят втория си филм след „Урок“. Подобно на първия и този е вдъхновен от реални, абсурдни събития – този път случаят е с мъж, който намира 1 млн. лева до жп линиите и вместо да ги прибере, ги връща в полицията. Това е и филмът, който откри тазгодишната Киномания.

Това е само краят на света
Ксавие Долан е новото интересно момче на френското и канадското кино. Той има шест режисирани филма и безброй награди на фестивалите в Кан и Венеция. Това е последният му такъв, който идва малко след като е заснел клипа на Адел – Hello. „Това е само краят на света“ разказва историята на повредено семейство, в чийто дом се завръща блудният син, за да им каже, че е болен и умира. Те обаче не са склонни нито да го приемат обратно, нито да му простят. Цялата тази трагична драматична комичност е допълнена с чудесен актьорски състав – от Венсан Касел, през Леа Сейду до Марион Котияр.

Сезан и Емил Зола
Филм за близкото и дълго приятелство на писателя Емил Зола и художника Пол Сезан. Неговото зараждане, процъфтяване, любов, успехи, неуспехи и в крайна сметка конфликти. Младият френски актьор Гийом Кание влиза в ролята на Емил Зола и проектът звучи чудесно.

Легендата за Барни Томпсън
Робърт Карлайл, който всички познавате добре от „Трейнспотинг“, прави режижьорския си дебют с черна британска комедия. В нея той играе и главната роля, а Ема Томпсън му партнира. Историята, базирана на романа на Дъглас Линдзи, разказва за обикновения, самотен и задръстен бръснар Барни Томпсън, който след инцидент се превръща в сериен убиец. Сниман в Шотландия, в китния Глазгоу, филмът е чудесен черен британски хумор.

Хичкок/Трюфо
Алфред Хичкок и Франсоа Трюфо сигурно са едни от най-великите артисти на американското, донякъде и британското, и френското кино. Различни, откровенни, майстори... Двамата се срещат, а Трюфо пуска книгата си за техните разговори през 1966 година. За Трюфо Хичкок е негово вдъхновение и откровение в киното. Този документален филм, базиран на тази книга и дообогатен с някои от най-ярките имена в модерното кино, дава един различен поглед върху двама истински майстори на седмото изкуство.