Шофьор на такси (1976)
Вероятно идеята, че този филм е бил освиркан в Кан, е абсурдна. И все пак филмът не е бил добре приет при първата си прожекция.
Под слънцето на Сатаната (1987)
Филмът с Жерар Депардийо също не е имунизиран срещу недоволството на публиката при прожекцията си на фестивала в Кан. След това обаче печели важни филмови награди.
Криминале (1994)
Един от най-култовите филми в историята, дело на Куентин Тарантино, не е приет зле от публиката в Кан, дори напротив. Той бива освиркан обаче, когато печели топ награда, измествайки далеч по-сериозно заглавие – Три цвята: Червено на Кшищоф Кешловски.
Идиоти (1998)
Филмът на Ларс фон Триер се разказва за група приятели, които решават да се преструват на хора с ментални проблеми, търсейки своя „вътрешен идиот“. Въпреки че режисьорът рядко извиква еднозначна реакция у публиката, никой не е очаквал чак толкова агресия от страна на зрителите в Кан. Първата прожекция е съпроводена с освиркване и викове „Това е боклук!“. Филмът е номиниран за Златна палма и има редица награди на други конкурси.
Мария Антоанета (2006)
Във филма си София Копола взима образа на една от най-иконичните френски фигури - младата кралица Мария Антоанета, чийто начин на живот става символ на всичко нередно във Франция преди революцията. Копола превръща историята в модерна, имперсионистична драма. Резултатът? „У-у-у-у!“
Антихрист (2009)
Агресивни секс сцени, блузки кадри на полови органи и насилие се сливат във филма на Ларс фон Триер. За мнозина филмът е велик. Не и за аудиторията в Кан при първата прожекция.
Гадни копилета (2009)
Още един опит на Куентин Тарантино да се представи пред публиката в Кан. И още едно освиркване.
Дървото на живота (2013)
Поетичният филм на Терънс Малик не е от тези, приемани негативно от критиката, дори напротив - мнозина са излезли от прожекцията в Кан, омагьосани от него. Въпреки това малка група от зрителите, възмутени от шума около този неособено забележителен филм, все пак са изразили недоволството си.
Personal Shopper (2016)
Филмът с Кристен Стюард е създаден от режисьора на „Облаците на Силс Мария“ - Оливие Асаяс, също беше освиркан на премиерата си тази година. Това обаче не е знак за това, че филмът е слаб. Особено поставен в такава компания от освиркани филми.
9 филма, освиркани в Кан
Публиката на филмовия фестивал в Кан обикновено е гръмогласна и не се притеснява да изрази адмирация или възмущение от новите заглавия на екрана. За да бъде забавлението още по-истинско, публиката никак не се смущава от факта, че зрители обикновено са и звездите от филмите, и техните режисьори.
Дали обаче публиката в Кан винаги разбира за какво става дума? Има не един пример за невероятно добри филми, оплюти от критиката в Кан, но получили световни награди впоследствие.
Последният пример за гнева на Кан е филмът с Кристен Стюарт – Personal Shopper. Това обаче накара мнозина да искат да го видят. Междувременно филмови критици от целия свят дадоха много позитивни оценки на лентата, което дава повод да мислим, че негативното настроение към филма ще остане заключено в Кан.
В галерията ви предлагаме да видите няколко филма, които фестивалът е унищожил с критика, но впоследствие са влезли в историята като примери за добро кино.
