"Трамвай Желание" (1951)
Елиа Казан се заема с едноименната пиеса на Тенеси Уилямс и я адаптира за екрана в средата на миналия век. В главните роли са Марлон Брандо и Вивиан Лий. Стенли и Бланш са едни от най-пълнокръвните герои в американската драматургия, а светът около тях и вътре в тях е пагубен дори за някои зрители.
"Бразилия" (1985)
Първият голям филм на още по-големия Тери Гилиъм. Антиутопичната "приказка" не отбелязва особен успех с излизането си, но днес вече има подобаваща позиция в каталога с качествено кино. Вдъхновен от Оруел и Кафка, този филм разказва за мъж, който се опитва да се намери жената от сънищата си в един свят, където мечти и сънища не съществуват.
"Реквием за една мечта" (2000)
Елън Бърстин в ръцете на Дарън Ароновски. Мечтата на Сара Голдфарб да се появи в телевизията в любимата си рокля е само първичната причина за нейния крах. Под повърхността стоят изначалните човешки потребности, които ще изцедят зрителя, но и ще го направят свидетел на нещо прекрасно.
"Криле на желанието" (1987)
Вим Вендерс печели наградата за режисура на кинофестивала в Кан за тази лента. Прекрасен филм, разказващ за двама ангели, които кръжат над Берлин и следят животите на хората. До момента, в който не се появява Марион - красива циркова артистка, която отчаяно копнее да бъде спасена. Шедьовър, който трябва да се преживее.
"Часовете" (2002)
Стивън Долдри направи тази прекрасна екранизация, вдъхновена от един от знаковите романи на ХХ век - "Мисис Далауей" на Вирджиния Улф. Никол Кидман играе Улф и получава "Оскар" за ролята. А историята разказва за три жени в три различни епохи, споделящи сходна съдба. Мерил Стрийп и Джулиан Мур са завършекът на триото. А филмът е много повече от повод за размисъл.
"Любов" (2012)
Един от най-добрите филми на Михаел Ханеке и носител на "Златна палма" в Кан. Еманюел Рива е в ролята на възрастна жена композитор, която се сблъсква с летална диагноза. Плътно до нея остава съпругът й, в ролята на който е Жан-Луи Трентинян. Колко е красив животът? И какво означава да останеш с някого до "последния му миг"? Ханеке е велик режисьор.
"Есенна соната" (1978)
Просто Бергман. В този случай на втора степен. "Есенна соната " е драма, която разказва историята на известна пианистка, която посещава двете си дъщери, едната от които е психично болна. В ролята на пианистката е великата Ингрид Бергман, а по-голямата й дъщеря е изиграна от Лив Улман. Травмираща класика. Такава, която се вглежда в чернилките на душата и ги вади на показ, за да размърда заспалото човешко съзнание.
"Меланхолия" (2011)
Преди седем години Ларс фон Триер възхити Кан със своя филм, но заради използването на нацистки препратки му беше забранено да стъпва там до тази година. В зашеметяващият "Меланхолия" Дънст играе младоженката Жюстин, която прави отчаяни опити да се справи с мрачните състояния, които я връхлитат, докато нова планета е все по-близо до това да удари Земята.
Винаги сме твърдели, че киното е много повече от средство за развлечение. Макар за милиони хора по света критериите за добър филм да се свеждат до цифрите в бокс-офиса, дебрите на киното могат да се окажат опасна територия, когато екипът е чудовищно добър, а зрителят попива като гъба посланията и се губи в тях.
Филмите, които подбрахме днес, попадат именно в тази категория. За тях може да се говори с дни. Те са посветени на една неизчерпаема за изкуството тема: дълбочината на човешката душа. Крайният предел, до който може да стигне тя, попаднала в капана на лутането. Загубата на пътя. Какво има вътре в човека?
Депресия, мрак, безизходица… тези теми вълнуват всички творци и в основата на всеки велик сюжет (не само в киното) стои именно тази тематика. А когато това се направи с вкус получаваме филми, които маркират ключови моменти в историята на киното.
Вижте в галерията горе филмите, които не бива да гледате ако имате склонност към депресия. Те са опасни. Прекрасни, но опасни.