Жените, които помогнаха за победата във Виетнамската война
Войната във Виетнам, както повечето съвременни войни, често се смята за конфликт, воден от мъже. Но много жени, милиони, всъщност се присъединяват към битката от страната на Северен Виетнам срещу Съединените щати и помагат за изтласкването им от страната. Въпреки че техният принос до голяма степен е останал незабелязан от Запада, те са известни в родината си.
Когато започва войната във Виетнам, Втората световна беше приключила едва през предходното десетилетие, но този нов конфликт в Азия щеше да достигне мащаб, който малцина биха могли да предвидят съвсем скоро след променилата света война. САЩ удрят Виетнам и неговите съседи, като харчат почти един трилион долара в днешните пари за целия продължителен процес.
ВМС и ВВС на Щатите хвърлят над 7 милиона тона бомби над Лаос, Камбоджа и Виетнам; двойно повече от количеството, което пускат върху цяла Азия и Европа по време на Втората световна война.
Голяма част от тези бомби са пуснати по пътя на Хо Ши Мин – маршрут за доставки, който минава по западната граница на Виетнам и позволява транспортирането на провизии, оборудване и хора от Северен Виетнам към Южен Виетнам. Тъй като голяма част от пътя минава през Лаос и Камбоджа, САЩ не могат да водят наземна война, за да спрат използването му, така че вместо това го бомбардират безмилостно.
Много от хората, които защитават пътя от въздушните атаки, са жени, някои от които се записват за военна служба, а други са мобилизирани от държавата. В допълнение към това, още 1,7 милиона жени са част от милициите на Съюза на жените, които имат задачата да защитават селата, да транспортират провизии, да поправят щетите, причинени от войната, и да поставят експлозиви и капани.
Още един милион жени (известни като Дългокосата армия) всъщност се бият срещу САЩ заедно с Виетконг.
Нгуен Ти Ким Хю Хриен е еднa от защитничките, разположени по пътя на Хо Ши Мин. Тя е и един от многото млади доброволци като оперира прохода Му Гиа, особено смъртоносен участък от пътя. Нгуен се регистрира през 1965 г. и се справя страхотно: само месец след като се включва в действията САЩ започва операция Роулинг Тъндър, тригодишна бомбардировка, която има за цел да унищожи всички логистични мрежи, използвани от Северен Виетнам, и да повиши морала на юг.
Младежите доброволци са отговорни за поддържането на пътя отворен, като поправят щетите, причинени от бомбите, премахват и обезопасяват огромните количества неизбухнали снаряди из района, а между противовъздушните дежурства запълват кратерите с колички пръст.
През април 1966 г. обаче Нгуен губи повече от половината от екипа си при масивна бомбардировка.
„Трябваше да възстановяваме пътя всеки ден, защото имаше толкова много бомби… Най-тежките атаки на B-52 бяха през 1966 г. В моя взвод от 16 души бяха убити 10“, казва тя.
Условията за тези жени са ужасяващи – пещерите обикновено са техните домове, а единствената им храна е малкото количество военни дажби. Нгуен работи, за да набави повече храна чрез бартери в местни села, от които успява да си осигури няколко пилета и дори крава. Месечните болки са успокоявани с лечебни растения, събрани от джунглата.
Една от най-трудните части на работата беше да се спасяват хора, които бяха затрупани от скорошни бомбардировки. Тази работа често се свежда до търсене на части от тела.
„Много загиват, защото върху тях падат камъни. Използвахме лопати, защото се страхувахме, че багерът може да нареже телата на парчета. След няколко дни помирисахме почвата. Нямаше миризма, така че знаехме, че няма повече телесни части за търсене. Не исках да ги оставя да умрат голи.“
Естествено, гледките и звуците от този период сериозно повлияват на всички замесени и мнозина преживяваха отново и отново ужасите в продължение на години след края на войната.
Приносът на виетнамките за поражението на САЩ във Виетнамската война е предимно отхвърлян от западния свят, вероятно защото те обикновено са изпълнявали по-малко бляскави и героични роли.
Тези роли обаче са изключително важни, да не говорим за жените, които буквално се изправят на бойното поле срещу най-страшните военни на планетата, за да защитят домовете си.
Победата не е постигната самостоятелно от Виетконг на фронтовата линия, от партизанската война или заради подкрепата на Съветския съюз, а с колективните усилия на всички участващи, включително смелите жени на Виетнам.
