Има много известни герои от Втората световна война. Оскар Шиндлер, който спасява над хиляда евреи от смъртта в концентрационните лагери, като ги наема във фабриките си. Георг Фердинанд Дуквиц, който остава в нацистката армия, за да може да издава на евреите в Дания кога ще има предстоящи набези, и полковник Хосе Артуро Кастеланос Контрерас от Салвадор, който, когато е разположен в Швейцария, спасява хиляди унгарски евреи, като им дава фалшиви салвадорски визи.
За всеки такъв герои, които остава в историята, има по един, който извършва същите смели дела, който обаче остава забравен от времето. Един такъв човек, британският майор Хю Пол Сигрим, посвещава живота си на съпротивата на японските сили при нахлуването им в Бирма.
Сигрим е роден в Хемпшир, Англия през 1909 г. Той учи в Норич и след това продължава образованието си в Кралския военен колеж в Сандхърст. През 1929 г. получава комисия в британската индийска армия. Той е изпратен в Бирма и не след дълго е приет сред карените (племе от югоизточните части на Бирма и Тайланд), с които си създава близки приятелства.
Бирма, сега наричана Мианмар, се намира западно от Лаос и Тайланд в Югоизточна Азия. Тя е колония на Великобритания от 1886 до 1948 г., а различните основни етнически групи там са бирмани, карен, шан, китайци, мон и индийци.
Жена Карен в традиционно облекло
Повечето индонезийски страни считат британците за надменни чужденци, които гледат с омраза към местните народи, докато експлоатират тяхната земя. Те са доволни, че не откриват нито една от тези черти в Сигрим.
Той изхвърли униформата си, пусна брада и заради слънцето кожата му почерня. Въпреки новия фасон, майорът винаги можеше да бъде разпознат заради изключителната си височина от над 1,90, която му спечелва прякора „Дядо Дългоноги“ от неговите хора. Той е спокоен, земен човек, който винаги поставя своите на първо място и е мил с всички.
През 1940 г. японците нахлуват в Бирма, като тяхната цел е завладяването на Индия. Над 300 000 британски войници са принудени тогава да се изтеглят. Сигрим обаче остава и се бие.
Бирманците имат своя независима армия, която застава на страната на японците срещу племето карен, които притежават само арбалети. Сигрим и хората му се скриват в джунглата и се снабдяват с храна и оръжие, когато могат. Принудени постоянно да се движат, за да са на безопасно разстояние от японците, те спят в прости бамбукови колиби и често се налага да ядат плъхове. Майорът е бил човек на вярата и организира ежедневна молитва за онези, чиито семейства са приели в християнство от мисионери през началото на 19 век.
След около година на такава партизанска война японците знаят за Сигрим и хората му. След като вече са загубили способността си да се бият особено успешно, те шпионират японците и предават информация на британците в Индия. Сигрим моли за подкрепление, но без резултат…
Разочарованите японци започват да атакуват селата на карен, за да предизвикат майора да излезе от джунглата. Един от техните военнопленници най-накрая се предава след ужасяващи изтезания и разкрива местоположението на партизанската армия. Около 300 японски войници се приближават към района. Но Сигрим и хората му успяват да избягат.
Вместо да продължава да излага племето на още по-големи опасности, майорът решава да се предаде. Той е откаран в „Рангун Риц“, затвор, известен с бруталностите, които стават в него. През цялото време на плен майорът поддържа уравновесеност, добро настроение и способност да ходи с високо вдигната глава. Той се опитва да защити живота на хората си, като твърди, че само той е шпионинът, без тях. Когато Сигрим отказва да направи нещо, което му нареждат охранителите, той го направи с учтивост. Няма да се поклони или да покаже никакво подчинение, но прави това без всякаква враждебност. Само присъствието му разпалва духовете на другите затворници.
След като е осъден на смърт от японски трибунал и на него и още 7 от хората му е наредено да изкопаят собственитe си гробове, те са екзекутирани на 22 септември 1944 г., докато пеят песен.
Сийгрим посмъртно получава Орден на Британската империя, Орден за отлична служба и Кръста на Джордж. Медалите му са изложени в Имперския военен музей в Лондон.