Войната за яйцата трае повече от 50 години и носи милиони долари
Наближава Великден и яйцата ще бъдат основна тема за всеки един читател. Искаме или не, Католическата църква и Православната църква посочват, че на Великден се боядисват яйца. Яйцето в кулинарията също има много приложения и намира място в някои от много популярните ястия и е ключова съставка за почти всичко. То може да носи и носталгия от детството, особено след като е предпочитана закуска, а понякога и вечеря за деца. И колкото и да не ви се вярва, човечеството е готово дори да води война за яйца. Какъвто е примера на Фаролоновите острови.
Неофициалният старт на това сражение започва някъде през 1848 г. със зараждането на Златната треска. Сан Франциско започва годината с едва 1000 души, но през следващите 12 месеца ще успее да достигне популация от близо 25 хиляди души. Градът има много проблеми, освен яйцата. Ще открием, че няма и много жени, генерално се наблюдава и изчерпване на хранителните запаси, като най-големите щети са в секцията с протеини.
Фермите на местните жители вече са изчерпани и не могат да произведат повече, отколкото генерално са обработвали. Никой не можел да помогне на една по-голяма група от пилета да оцелее в дивото, а и техническото решение ще дойде само няколко десетилетия след войната. Без пилетата, логично е, че човек ще се лиши и от яйцата. Без тях пък ще трябва да се сбогуваме със сладкото под формата на торти и кексове, закуски, палачинки, пудинги и всичко, за което може да се сетите. Самият Наполеон е казал, че нито една армия не може и няма как да марширува на празен стомах. Ако една армия отказва да направи това, какво може да се очаква стотиците миньори, които цял ден се борят с камъните за златен прах?
Златото пристига в града и цените на пресните яйца се изстрелват в космоса. В полето се оказва, че едно пилешко яйце може да се продава за 3 долара, докато същото в града може да бъде закупено от 1 долар. Преди появата на по-високите сметки се оказва, че дузина яйца струва между 12 и 36 долара. След високата популация и агресивното развитие на страната, ситуацията успява да достигне до впечатляващите между 427 долара и 1282 долара за същия брой, ако разглеждаме днешната инфлация – радваме се, че не е такава.
Съществува една от най-великите истории за този период, която насочва вниманието към хотел Ел Дорадо в Сан Франциско. Там един от големите миньори отива и предлага малка торбичка със злато, като настоява от готвача да направи най-скъпото ястие, което има. Оказва се, че със злато може да бъдат закупени миди и порция яйца. В този период е ясно, че ако някой може да достави яйца в града, той може да си тръгне с повече злато от най-добрите миньори.
И тук идва голямата изненада. Двама души „Док“ Робинсън и неговият зет Орин Дорман са стигнали до заключението, че могат да решат кризата с яйцата. Как? Близките Фаралонови острови могат да се похвалят с ята на чайки – стотици хиляди, които винаги имат достатъчно яйца за консумация. Двамата се качват на лодката, отиват до острова, намираш се на около 60 км от бреговата линия на Сан Франциско. Това не е място за обикновен човек и не трябва да се представя като остров.
Става въпрос за скалисти образования, които стоят над водата. Те са известни като проклятието на мореплавателите, защото именно там стотици кораби успяват да се разбият. Сър Франсис Дрейк стъпва на тях през 1579 г. и заедно с други моряци ще ги добави в групата на Дяволския зъб, защото скалите не приличат на нищо друго, освен на зловеща паст. Един от най-малките острови носи името Пъпката, защото е една скала с височина от 6 метра и ширина от 65 метра. Морските вълни оставят богато количество от солни кристали на върха и с това можем да разберем и етимологията на името. За местните индианци се оказва, че това е земята на мъртвите, но онази, където отиват злите мъртви.
Завършваме красивата картина с добавка от гладни бели акули, които с времето се научават да обикалят периметъра, ако някой нещастен рибар се обърка и направи грешната маневра към скалите. Белите акули плуват сами или понякога по двойки, но след като са разглезени от човека, там има около 150 акули, които чакат закуската си. Преди XIX век е имало и стада тюлени и морски лъвове, но след като кожата им се използва, те решават да напуснат тази точка и оставят всичко на белите акули.
Това е мястото, което Док и Орин посещават. Птиците са достатъчно, за да се обърне внимание на по-голямата популация. Освен чайки ще се открият корморани и много други морски птици, които използват сушата за размножаване. Броят на яйцата е огромен и животът на птици се е повишил значително. Не е трудно да се забележи, че тук обикновено е имало около половин милион двойки, които гнездят.
Всяка година птицата Кайра снася едно яйце с много твърда обвивка. То обикновено е с малко по-тъмни цветове, както и синьо-зелена окраска, включваща малки кафяви и черни точки. Това яйце е около 2 пъти по-голямо от пилешкото яйце Интересното е, че когато се обработва, жълтъкът е ярко жълт, докато самият белтък никога не се оцветява и не побелява. Това означава, че мнозина ще разберат какво точно консумират, но ако се използва в готварството, никой няма да открие разликата. Ако едно такова яйце не се яде веднага след неговото отваряне, вкусът му по-късно е като на стара риба. Едно развалено яйце ще коства около три месеца на човека, за да махне лошия вкус от устата си, поне такава е легендата.
Док и Орин минават през масата с курешки и след това започват да пълнят лодката с яйца. По време на пътя им обратно, двамата успяват да изгубят половината от своята плячка. Въпреки това се завръщат в Сан Франциско и взимат около 3000 долара за яйцата си (приблизително 100 хиляди долара през 2020 г.)
Док Робинсън успява да използва своя дял, за да построи аптека. След това инвестира и в местен театър, което му печели още кредит от по-интелигентната аудитория в града. Пътешествието го ужасява, а Орин никога не иска да чуе повече за острова. Историята за техния успех се разпространява много бързо и златната треска е заменена с нещо друго – яйчна такава.
Само за една седмица има нападение на острова и търсене на богатство. Шестима души дори успяват да създадат първата яйчна компания с името „Pacific Egg“. Те имат доста добра организация на действие и успяват бързо да превземат един от най-големите острови. Там успяват да построят малко заслони от лошото време и започват да събират яйца, като понякога дори използват и много брутални методи.
Организацията изисква поставянето на обувки с шипове, опъват въжета и също така правят жилетки от чували за брашно, като пробиват дупки за ръцете и главата. Повечето яйца се събират в самия чувал, като се внимава да не се счупят. Когато чувалът се напълни, тялото поддържа много специален баланс и не позволява на яйцата да се блъскат едно в друго, но освен това са и доста здрави, за да създадат някакви проблеми. Ловците на яйца обикновено потрошават цялата реколта, когато пристигнат, за да бъдат сигурни, че всички яйца са пресни и чакат на следващия ден, когато ще се снесе ново яйце.
Работата и самият процес, изискват доста сериозно внимание и нерви. Компанията наема до 25 човека в един момент, като най-често се спира на мигранти, които нямат какво да губят. Сезонът на работа върви от май до средата на юли, когато скалите стават твърде хлъзгави и акулите вече правят играта много по-опасна. Компанията контролира най-големия остров, докато по-малките рибари и мераклии успяват да се възползват от по-малките територии. Местен вестник дори разказва историята на двойка, която остава на скалите цели 6 седмици през 1899 г.
Бурното море не им позволява да се върнат обратно, правят се три неуспешни спасителни акции, докато бедстващите стоят на острова само със сурови яйца. След окончателното спасение, авантюристите признават, че никога през живота си няма да погледнат яйце. Освен проблеми с бесните птици, те трябвало да се борят и с морските лъвове, които нямали нищо против вкуса на яйцата. Около 50-те години на XIX век се достига дори до въоръжени атаки между официалната компания, която пази контрола на най-голямата скала и останалите по-малки мераклии.
През 1859 г. местен в-к разказва за цяла пиратска битка. Освен нападения на лодки, започва да се наблюдава битка по бреговете на Сан Франциско, както и на по-големите скали. Някои от по-страхливите бойци се крият близо седмица в пещерата на Великия Мъри, която се намира точно под скалите. Не е най-уютното решение на света, особено след като през скалите пада само гуано, което води до натравяне с амоняк и смърт за няколко от събирачите на яйца, но всичко се прави в името на парите.
Правителството решава да вземе мерки и да постави мораториум на скалите, но изпратените морски сили се оказват слабо въоръжени и малобройни пред броя на противника. Най-накрая решават, че е по-добре да се приберат у дома, без да се намесват в клането. През 1855 г. правителството решава да запечата територията и да построи фар. Законодателите не признават претенциите на яйчената компания и желанието им да продължат своя бизнес.
Най-накрая се стига до решение, че ако никой не пречи на фара, тогава бизнесът може да продължи. Търси се човек, който да го пази за сумата от 450 до 600 долара. Парите са толкова малко, че реално никой не иска да вземе тази работа. Първият назначен служител е Нерва Уайнс, който служи 4 години, умирисва се изцяло от изпражненията на птиците и яйцата, но пуска официалните търговци да събират своята продукция срещу процент от печалбата.
Вторият нает служител е Амос Клифт, който има още по-добра схема за работа. Неговата идея е да поеме целия контрол на бизнеса за един сезон, а след това да се махне. Клифт дава права на най-различни събирачи да започнат своята дейност и така изкарва до 1860 г. Причината за напускането е, че е обвинен в корупция и изгонен. Без Клифт се оказва, че работата е още по-зловеща – напрежението само се повишава.
Първата компания поставя ограждения и знаци, че това е частна собственост. След това започват да се запушват и изградени държавни пътища, някой напада асистента на фара. Ситуацията заприличва на малка мафиотска война, в която всички искат повече и повече яйца.
Ира Ранкин най-накрая решава да предприеме по-кардинални мерки. След като всички искат яйца и право да събират ценните дарове, но няма никаква регулация, то нападенията, намушканите служители и вътрешните битки ще продължават. Ира решава да промени правилата и отново награждава първата легитимна компания като официален собственик, като изисква от тях процент и защита. В противен случай ще продължи да предлага отворената територия на всички. Реално това не е правилно или законно, но законът не може да осигури на никого защита, следователно самите компании трябва да се разберат.
Дейвид Батчелдер не харесва новите промени и като свободен събирач, решава да събере армия и с това да свали правомощията на противника. По време на старта на сезона през 1863 г. той и неговите бойци ще построят къща, която по-късно ще се превърне в крепост. Ранкин веднага ще извика специални въоръжени кораби, които да поставят барикада на територията на Дейвид. Бреговата охрана затваря четирима души, прибира пет пушки, карабина и друг асортимент от хладни оръжия. Дейвид няма да се предаде.
След две седмици идва с 30 човека и успява да залови някои от служителите на компанията. Отново пристига бреговата охрана и паркира три лодки с мъже, които са готови да се разправят с бунтовниците. Ранкин осъзнава, че някой помага на този човек и накрая поставя знаци, че ще стреля по всеки, без значение кой точно е с права и кой не е.
На 3 юни 1863 г. три малки корабчета хвърлят котва на главния остров. Дейвид пристига с 27 въоръжени юнаци и четири топа. Местните събирачи подготвят оръжието си и на сутринта, когато едно от корабчетата тръгва към сушата, двете страни откриват огън. След 20 минути става ясно, че има един убит от компанията, но корабът не акостира. Петима души са ранени, включително и един, който е прострелян в гърлото и умира по-късно в болницата. След победата над Дейвид, останалите мераклии просто се отказват от нападението. Едно цяло десетилетие има мир, докато не идва 1881 г. 21 войника пристигат и гонят последните собственици от тяхната територия. Нелегалната търговия на служителя във фара продължава до края на века, когато започва доставката на яйца в Сан Франциско и повече никой не се интересува от дивите яйца на морските птици.
Търговията на Фаралонските острови продължава близо половин век и нанася трагични екологични последици на птиците. В началото на яйчната криза са събирани близо 900 хиляди яйца за година. След 50 години са събирани едва 150 хиляди яйца. Птиците намаляват своята популация от 400-600 хиляди на едва 20 хиляди. По-късно идват разливите на петрол, плаването с мазут и други проблеми. Това води до редуциране до 6000 птици през 50-те години на XX век. През 2020 г. броят им се е повишил значително и се твърди, че сега популацията на морски птици е около 300 хиляди.
Бихте съдили онези, които са се опитвали да станат богати, но не трябва да забравяме, че веганските рецепти още не са измислени, липсват хладилниците и кулинарната култура. От друга страна можем да бъдем благодарни, че днес яйцата не са на такава стойност и определено могат да се набавят в пъти по-лесно. Представете си, че вместо до магазина, трябва да плавате в открито море около 50 километра, да се опитате да пазите баланс от морските вълни, тюлени и морски лъвове, а на финала да опитате едно яйце, което ще остави горчив спомен за месеци.
