Великите военни изцепки: Превземането на Белград през 1941 г.
Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.
Годината е 1941-ва. Нацистка Германия е успяла да смаже съпротивата на Франция, прогонила е Съюзниците от Норвегия, завзела е Полша и е анексирала Чехия и Австрия. Между Атлантика и Черно море действа само една велика сила и тя изглежда несломима.
Неуспехите на Хитлер срещу Великобритания го карат да обърне поглед на Изток. От една страна, неговият съюз със Сталин, който дава картбланш за войната с Франция започва сериозно да тормози фюрера. От друга – провалът на Италия в Гърция създава опасна възможност за разширяване на британското влияние в Европа и разсейване на Германия чрез отваряне на нов фронт през Средиземно море. За да се подсигури германският тил и да се потърси окончателно омиротворяване на Европа преди планираното нахлуване в СССР, Хитлер решава да ликвидира Югославия и Гърция.
През март, 1941 г., България е привлечена като съюзник, което дава възможност на Вермахта да нахлуе в двете държави от допълнителни изходни позиции, което значително увеличава шансовете за бърз успех. Въпреки това, от Югославия и Гърция се очаква да окажат сериозна съпротива. Гърците вече са сe показали като упорити бойци по време на войната с Италия (1940-41г.), а Югославия е сериозно засилена от военни доставки от Франция през целя период между Световните войни.
В Берлин никой не се съмнява в крайния успех. Въпросът е колко време ще отнеме той и на каква цена. Врагът не е подценен и за момент. Германия ангажира 22 дивизии, от които 5 са танкови, две – мотострелкови и една планинска. Ангажирани са над 800 танка и над 750 самолета. За втория етап – инвазията на Гърция, е предвиден допълнителен брой танкове и самолети, плюс 22 дивизии и над 660 самолета от страна на Италия. Германците разполагат силите си на широк фронт, покривайки цялата северна и източна граница на Югославия, от Триесткия залив, през Банат и чак до Македония.
На 6-ти април, германската военна машина се задейства.
Само в рамките на няколко дни югославската армия, голяма част от която съставена от зле обучени резервисти и наборници, е бита по всички фронтове. Нахлуването в тил откъм България се оказва фатално, а ключовата позиция при Ниш, на която югославското командване разчита, е превзета, с което основните сили на кралството са изолирани около столицата Белград. Победата изглежда сигурна, но дори в тази напрегната ситуация, историята дава шанс за разиграването на едно изключително драматично събитие, което може да се определи или като небивал късмет, или като тоталната военна издънка.
Фриц Клингенберг, млад офицер от дивизията Дас Райх решава да не се подчини на преките си началници и на своя глава организира разузнавателна мисия в тила на югославската армия.
Идеята му е да придобие максимално добра представа за отбраната на вражеската столица преди форсирането на Дунав и Драва от основните сили на Вермахта. Със себе си води няколко войници и подофицери. Според един източници групата се състои от общо седем души (по-популярната версия), а според други – от девет. Клингенберг и мъжете му прекосяват Дунав с лодка, която обаче потъва и те не успяват да доведат повече хора със себе си. Въпреки че е сам и обкръжен от огромен брой вражески войници, германският офицер запазва присъствие на духа и продължава по план.
Придвижвайки се към столицата Белград, германците попадат на взвод югославски войници. В разразилата се престрелка, Клингенберг и хората му се справят с противника без загуби и пленяват двадесетина войници, които повеждат със себе си. Странната групичка влиза в Белград на 13 април, 1941 г. и привлича учудените погледи на местното население. Въпреки това, не им е обърнато особено внимание и Клингенберг успява да достигне центъра на града, където заповядва да се издигне германското знаме. Малко по-късно, към него и войниците му идва кмета на Белград. Двамата разговарят и Клингенберг като майстор на покера успява да блъфира и да излъже югославските власти. Той посочва, че има директна връзка с Луфтвафе и може да заповяда повторение на разрушителните бомбардировки от 6-7 април, както и масиран артилерийски бараж.
Кметът и другите официални лица се съвещават и решават да предадат града на германците, вярвайки, че съвсем скоро след Клингенберг ще пристигнат и други войскови подразделения. За щастие на Фриц, в Белград действително идват още няколко войници от военната му част, които също са прекосили Дунав с лодки. Германците бързо се ориентират в положението и започват да се държат като пълни господари на града, без и за секунда да издават факта, че едва десетина човека контролират цялата столица.
Ден по-късно, основните германски сили пристигат в Белград. Командването е в ступор. За превземането на столицата е била планирана сложна операция, на няколко етапа, в която се очаквало да загинат хиляди войници. Първите съобщения, получени от Клингенберг, са приети с недоверие от командването на Дас Райх. Когато истината става ясна, Клингенберг набързо е удостоен с рицарски кръст за своя успех.
Югославската столица, бранена от хиляди войници и доброволци, пада за няколко минути, без да бъде произведен и един изстрел. Единствената жертва на операцията е кметът, който се самоубива, когато научава какво всъщност се е случило. Югославия капитулира окончателно на 17 април, единадесет дни след началото на инвазията.
