Великите военни изцепки: Битката за Киев (1941 г.)

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.

Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

В края на месец юни, 1941 г., светът е притихнал пред буря, каквато човечеството не е виждало до сега. Над Европа тегне измамно спокойствие и тишина, която трябва да е звучала зловещо в ушите на онези, които са се досещали какво предстои. Нацистка Германия е на върха на славата си. Франция е поставена на колене. Балканите са завладени за около месец. Централна Европа или е част от Райха или е част от спътниците, въртящи се около Берлин. Германските войски са подчинили Норвегия, сразили са Дания за няколко часа и са окупирали Белгия, Нидерландия и Люксембург.

Всичко това под зоркия поглед и с мълчаливото съгласие на Сталин. СССР също не е кротувал. След като си поделя Полша с германците, през зимата на 1939 г., Червената армия напада Финландия и след тежка и кървава война, успява да отвоюва няколко ключови територии в източните части на страната. През 1940 г., СССР анексира Литва, Латвия и Естония.

Следва окупация на Бесарабия и Буковина от Румъния. На практика, в Европа са останали 3 напълно независими държави – Великобритания, Германия, СССР. Швеция и Испания запазват неутралитет формално, но реално икономиките им продължават да захранват Райха със суровини. Италия формално е партньор на Германия, но провалите в Гърция и Африка превръщат Мусолини в пионка в ръцете на Хитлер. Швейцария, Португалия и Ирландия пазят несигурен неутралитет, присвили се в очакване на по-голямата буря.

По време на своите заседания с генералния щаб и водещите плановици в Берлин, Хитлер достига до ужасяващо за него прозрение. Заради търговското ембарго, наложено от Великобритания и нейния флот, Германия е принудена да внася всички основни ресурси от СССР. Това създава огромен търговски дефицит, който заплашва да постави германската икономика на колене. За да избегне този сценарий, смята Хитлер, Германия трябва да атакува СССР, да ликвидира комунистическата империя и да отнеме огромните й ресурси. Тази идея се оформя окончателно още в края на 1940 г., въпреки че Германия все още не се е справила с последния си опонент на Западния фронт – Великобритания.  

Провалът на италианската инвазия в Гърция, съчетан с дипломатическите маневри около България и Югославия в началото на 1941 г., променят драстично плановете на Хитлер. Германия трябва да реши ситуацията на Балканите. Същевременно, в Африка италианските войски са подложени на поредица от унизителни поражения, които отвеждат британските войски в Либия. В края на февруари, 1941 г. е поставено началото на германския експедиционен корпус (DAK), чиято задача е да подпомогне италианските войски за завземането на Египет.

Успоредно с тази операция, Райхът е принуден да задели ресурси за разрешаване на балканската дилема, в която Италия е поставила Оста през декември, 1940 г. Германските войски са приведени в готовност за изпълнение на Операция „25“ срещу Югославия и Операция „Марита“ срещу Гърция. Привличането на България на 1-ви март, 1941 г., създава удобна възможност за напредване на Вермахта на юг от р. Дунав.

До началото на юни, 1941 г., Балканите са подчинени на Оста след две бързи и изключително ефективи кампании. Въпреки това, походът на Балканите и заделянето на войски за Африка неминуемо са забавили плановете на Хитлер за инвазия към СССР. Една грешна стъпка и в Москва ще научат за готвената операция.

На 15-ти юни, 1941 г., в Москва се получава спешна телеграма от Япония. Германският журналист и таен шпионин на СССР – Рихард Зорге, донася информация, изтекла от германското посолство е Токио, че на 22-ри юни се очаква пълномащабна германска инвазия срещу СССР. Новината е отнесена на Сталин, който я отхвърля с пренебрежение.

Вождът е убеден, че Хитлер не би посмял да наруши мира си със СССР. В нощта на инвазията, буквално половин час преди германските войски да пресекат границата, съветска композиция с жито се отправя по ЖП линията в посока Германия, носейки поредната договорена доставка храни от комунистическата към нацистката империя.

Призори на 22-ри юни, 1941 г., германските войски пресичат границата на СССР. Тревожен сигнал разтърсва радиочестотите в комунистическата страна. „Внимание….внимание“ прогърмява гласа на Юрий Левитан – „говори Москва. Днес, в четири часа сутринта, без да обявяват война, германските сили атакуваха границите на Съветския съюз! Започва Великата Отечествена война!…Нашето дело е праведно!

Врагът ще бъде разбит! Победата ще бъде наша!“ Уверените слова на прочутия говорител не кореспондират на реакцията на Червената армия. Последвалите часове ясно опровергават идеята, че СССР се е готвел дни по-късно да нападне Германия. Реакцията на красноармейците показва, че техните фронтови части са напълно неподготвени за бойната тревога. В рамките на около седмица, СССР е скован от пълен хаос и липса на ясна, и адекватна информация за това, което се случва по западните граници на страната.

Германското настъпление се развива по план и дори надхвърля очакванията на Върховното командване на Вермахта (OKW). Германското настъпление е разделено на три основни направления. На левия фланг (север), група армии „Север“ под командването на ген. Вилхелм фон Лееб трябва да настъпи по протежение на Балтийско море, след което да обсади и превземе Ленинград.

В центъра на настъплението, основните сили са поверени на ген. Феодор фон Бок, подкрепян от бронетанкова групировка на ген. Хайнц Гудериан трябва да напреднат към Москва и да завземат съветската столица. На десния (южен) фланг, група армии „Юг“, начело с ген. Герд фон Рудщет, подпомаган от бронетанковите части на ген. Паул Лудвиг Евалд фон Клайст, трябва да настъпят през Украйна и да отрежат достъпа на СССР до Черно и Азовско море.

Хитлер отдава голямо значение на завладяването на Украйна – житницата на СССР. Същевременно, Сталин е заделил най-сериозните си сили именно в тази посока. Съветските войски са организирани в два фронта (еквивалент на група армии) – Югозападен под командването на ген. Кирпонос и Южен под командването на ген. Тюленев. На двамата герои от гражданската война е поверено да защитят Украйна и на всяка цена да спрат немското настъпление.

В действителност, Червената армия организира най-упоритата си и адекватна съпротива в ранните седмици на войната именно по южните фронтове. Войниците се бият упорито и отстъпват или в последния момент, или загиват в кървави боеве. Голяма роля за това изиграва и твърдата политика на комунистическата партия – Сталин забранява всякакво отстъпление на фронтовите части и заявява, че от съветските войници трябва да се изисква повече смелост да отстъпят, отколкото да настъпят. Упорството на красноармейците е такова, чрез след поредица от първоначални успехи в началото на м. юли, Вермахтът се оказва в състояние на отбрана след поредица от агресивни контраатаки на красноармейците.

В тази ситуация, Хитлер дава заповеди, които изменят до известна степен първоначалната идея на настъплението. Действайки против съветите на своите генерали, фюрерът заповядва част от груп армии „Център“ да завият на югоизток и да подпомогнат действията на група армии Юг. Причина за тази промяна в плановете е, че около Киев СССР струпва огромно количество войници (над 750 000 души) и техника, които да защитят киевския клин, обкръжен по фланговете от германски сили. Хитлер вярва, че една победа с пълно обкръжение на Киев, ще доведе до рухване на съветската отбрана в Украйна и разпад на Червената армия в следствие от грамадните загуби.

Същевременно, съветските генерали в Украйна пишат спешни депеши до Москва, в която настояват Ставка (генералният щаб) да им разреши да изтеглят силите си от Киев към по-удобна линия за отбрана. Съветските командири предугаждат, че вклиненият в  германския фронт Киев е твърде труден за отбраняване, дори и с това значително количество войници на разположение. Съветите не разполагат с достатъчно самолети, а голяма част от танковите им сили в Украйна са унищожение в битката при Уман през юли, 1941 г. Сталин е категоричен, че отстъплението е немислимо.

На 12-ти септември, 1941 г., силите на Клайст и Гудериан, следвайки заповедите на Хитлер, извършват обкръжение на съветските сили около Киев. Германските танкови колони се съединяват на 190 км източно то Киев при Локвица. Тяхното настъпление е последвано от придвижване на пехотни части, които да завършват обкръжението.

Същевременно, напразно чакайки заповед за отстъпление, Червената армия е оставена на милостта на германската артилерия и авиация, които нанасят страховити загуби на съветите, чиято техника се оказва недостатъчно многобройна или качествена, за да се отговори на вражеските бомбардировки. Парадоксално, информацията че Ставка е наредила изтегляне от Киев, пристига няколко часа след като германците вече са затворили чувала.

Между 12 и 19 септември, 1941 г., Червената армия води отчаяна борба за да защити Киев и околностите, но най-сетне силите, поверени скоро преди това на маршал Тимошенко са разгромени. Германските войски започват да разбиват обкръжените красноармейци на по-малки джобове, които постепенно са ликвидирани т силите на Вермахта. Опитът на съветските войски да пробият обкръжението се проваля, най-вече заради липсата на моторизирана техника и танкове, както и заради твърде мудната и неадекватна реакция на централното командване, парализирано от страх пред Сталин.

Резултатът от успешното германско настъпление, е най-голямото обкръжение на сухопътни войски в историята. Смята се, че до 600 000 съветски войници попадат в плен. Освен тях, ок. 110 000 а избити или изчезнали. С един единствен удар, Вермахта на практика ликвидира целия Югозападен фронт. Едва ок. 15 000 съветски войници успяват да се измъкнат от обкръжението. В боевете за постигане на пробив загива и командирът на Югозападния фронт – ген. Михаил Кирпонос, чийто антураж е поразен от скрита от германците крайпътна мина.

Сляпата упоритост на Червената армия, липсата на гъвкавост сред командирите и парализиращата воля на Сталин, създават рецептата за тотален провал. Червената армия се оказва неспособна да проведе адекватна отбранителна кампания в дългосрочен план. Силите й се пилеят в безсмислени контраофанзиви, които в крайна сметка изтощават съветските части повече, отколкото техните германски опоненти. Резултатът е един от най-големите провали във военната история на света.