shareit

Великите военни изцепки: Битката при Торвиол (1444 г.)

| от Александър Стоянов |

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.

В средата на XV век цяла Европа трепери пред османската заплаха. Силите на полумесеца са прекършили всички вражески армии, които са се опитвали да им се противопоставят. С тази поредица от триумфални победи идва и чувството за превъзходство, с което османците започват да подхождат спрямо своите опоненти. 

Това чувство е сериозно разклатено през есента на 1443 г., когато кръстоносните войски начело с крал Валдислав III Ягело и Янош Хуняди нанасят поредица от поражения на османлиите при Ниш, Пирот и София. Единствено падналите дълбоки зимни снегове и отчаяната съпротива на османските войски край Ихтиман, спасяват полумесеца от нахлуване на християните в Тракия.

Мурад II

Въпреки това, султан Мурад II съвсем не е склонен да подцени враговете си. Бдителността на падишаха е приспана от започналите мирни преговори през лятото на 1444 г. Османският дипломат и военен с български произход – Мехмед Балтоглу успява да договори примирие между Кръста и Полумесеца.

На фона на тези важни дипломатически и военни маневри, едно събитие остава на пръв поглед незабелязано от съвременниците. Някъде в края на 1443 или началото на 1444 г., един албански благородник и ок. 300 други албански бойци, напускат османските земи и се отправят към планините на родната си Албания. Това не би звучало особено фрапиращо, ако не беше контекста. Водачът на отряда – Георги Кастриоти, произлиза от стар род на стратиоти – военизирано население на Албанските планини, датиращо още от времето на Византия.

Като дете, той е изпратен от баща си Гьон (Иван) Кастриоти като заложник в османската столица – гарант за подчинението на баща му пред волята на султана. Като част от придворния живот, младият Георги е изпратен да се обучава редом с аджеми огланите – кадетите, които един ден ще се превърнат в еничари. Така, той преминава през висшата военна школовка на османлиите и научава всички основни прийоми на техния начин на воюване.

Османците са толкова доволни от албанеца, че го приемат във военната си администрация. През 1440 г., навършил вече 35 години, Кастриоти е обявен за санджакбей на Дебър. Именно от тази си позиция, в хода на Кръстоносния поход (1443-44 г.), Кастриоти решава да дезертира и да се завърне в Албания – фрапиращ случай за човек, който преди това близо 20 години служи на султана и расте постоянно в османската администрация.

Бягайки от османците, Кастриоти, който още под знамената на Полумесеца печели прякора Искендер бег (Александър бей – сравнение с уменията му, подобни на Александър Велики – б.а.), се завръща в родните си земи и се заема да организира широка коалиция сред албанците, която да отхвърли върховенството на Полумесеца. Така, на база на неизчерпаемата му енергия, през лятото на 1444 г. се ражда Лигата от Леже – конфедерация от албански благородници, които се заклеват да се подкрепят и да не допускат налагане на султанската власт над албанските земи.

Предателството на Скендербег е разкрито от османците, които научават за сформирането на Лигата. Гневът на Мурад II е изпепеляващ. Момчето, което отглежда и обучава редом с на-добрите си войни, се е оказало непокорен и вероломен мъж, който загърбва славата и възможността за бляскава кариера, за да се отдаде на бунтове.

Подобна дързост непременно трябва да се накаже, а Кастриоти да бъде превърнат в пример за назидание на всички балкански аристократи, които биха дръзнали да последват примера му. За да не оставя нищо на случайността, Мурад заповядва на един от най-доверените си командири – Али паша, да събере армия от доброволци и наемници и бързо да се разправи с албанското брожение. Начело на 30 000 души, Али паша преминава през Македония и навлиза в днешна Албания от изток.

Османската армия е по-голяма от всичко, което албанците могат да се надяват да съберат. Съставена е най-вече от лека кавалерия – бързи и маневрени бойци, най-вече ветерани, навикнали да плячкосват вражеска територия и да се разправят с надигане на местното население. Качествата им не са сравними с тези на тимариотите, а какво остава за европейските рицари. Въпреки това значителният им брой, съчетан с относително богатия им боен опит (подобни хора участват в грабителски походи всяка година – б.а.) предполагат, че армията на Али паша би могла да премине като ураган през Албания, помитайки малочислените местни войски.

Лигата на Леже

Ограничения размер на албанските възможности се проявява успоредно с идването на Али паша. Искендер бег, наричан от своите Скендербег, събира всички налични сили на Лигата от Леже. В редиците му маршируват едва 15 000 души – два пъти по-малко от османците. Нещо повече, немалка част от тях са пехотинци, а мнозина са свикани като опълченци и доброволци от албанското планинско население, разчитайки на твърде скромен военен опит. Скендербег ще трябва д аги обучава в движение и да се надява, че ще бъдат достатъчни за да спрат османската приливна вълна, която затъмнява източния хоризонт.

Али паша е уверен в успеха си. Грамадното му войнство напредва към дебърския край от Охрид. Самоуверен и дори арогантен, османския командир не си дава зор да разузнае вражеските позиции и планове. Вместо това, силите му настъпват по обичайния маршрут за навлизане в албанските земи – през равнината Торвиол. Там, на 28 юни, 1444 г., силите на Полумесеца се разполагат на лагер и с музика, танци и забавление отбелязват очакваната, предстояща победа.

Скендербег

Срещу тях, в западния край на равнината се строяват албанските сили, които заемат укрепен лагер. Скендербег заповядва пълна тишина и угасване на лагерните огньове през нощта. В прикритието на мрака, той заделя ок. 1/5 от войските си и разделяйки ги на 5 отряда от по 600 души, ги разполага на предварително проучени позиции сред съседните хълмове и горички, невидими за османските очи.

Въпреки това, лишавайки се от 3000 войници, Скендербег оставя редовните си сили да наброяват едва 1/3 от общия размер на османската армия. Посрещането на враг при съотношение 1:3 вещае сериозни проблеми, дори и когато командирът очевидно има някакъв специфичен план.

На 29-ти юни, 1444 г., Али паша извежда войските от своя стан. Кратка рекогносцировка му показва, че Скендербег разполага с твърде малко бойци около себе си – вероятно 11-12 000 души. Уверен в неминуемия успех, Али паша заповядва на войските си да настъпят с всички сили, без да заделя резерв или да оставя отряди за прикритие или разузнаване. Тактиката му е проста – да нападне албанските бунтовници с всички налични сили и просто да ги премаже.

Скендербег следи внимателно движението на врага, познавайки добре османските методи за водене на бой. За д аги контрира, той поставя най-силните си кавалерийски части по крилата, а за центъра заделя пехотата, построена в дълбоки редици, които да удържат вражеския напор. Няколко опита на османския авангард да провокира разделяне на албанския боен ред пропадат. Скендербег забранява османците да бъдат преследвани и тактическата подредба да се нарушава.

Раздразнен от неуспеха на авангарда си, Али паша решава да приключи с битката преди лятната обедна жега да изпепели бойното поле и да унищожи боеспособността и морала на войската му. Силите на полумесеца връхлитат с цялата си мощ и започват да изтласкват албанския център все по-назад. В тази ситуация подготовката, която Скендербег организира за войските си се оказва ключова.

Вместо да се разкъсат, бойният строй на албанците се разтегля като ластик, а кавалерията на фланговете успява да разбие леката османска конница. Същевременно, албанската пехота успешно задържа вражески щурм. В ключовият момент на сражението, Скендербег дава чакания сигнал и поставените в засада 3000 конници атакуват османците в гръб.

Макар и два пъти по-малобройни, албанските войски обкръжават силите на Али паша и започват д аги изтребват поголовно. Хванати в капан и несвикнали да бъдат притискани, неспособни да маневрират, османските войски се сриват духом и губят всякакъв контрол и координация. Али паша, сражаващ се в челото на атаката, губи представа за полесражението и се оказва неспособен да реорганизира силите си и да се опита да направи пробив.

В сюблимния момент на битката, личните му телохранители успяват да го изведат от бойното поле, плащайки с кръвта си за живота на своя командир. По-голямата част от османската армия няма този късмет. Жертвите се оценяват на между 10 000 и 20 000 избити – едно от най-тежките поражения в дотогавашната османска история, ако не броим битката при Анкара от 1402 г.

Победата при Торвиол се превръща в паметен успех за Скендербег, който циментира позициите на Кастриоти като естествен и незаменим водач на Лигата от Леже. През следващите 24 години до смъртта си през 1468 г. Георги Кастриоти – Скендербег ще води постоянни военни действия срещу османците, нанасяйки им поредица от унизителни поражения.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Великите военни изцепки: Битката при Торвиол (1444 г.)

Повече информация Виж всички