Великите военни изцепки – Битката при Хашам
Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.
Годината е 2018-та. Мястото – Източна Сирия и по-специално провинция Деир ез Зор. В продължение на седем (до тогава) години, в Сирия се води кървава гражданска война, в която правителството на Башар Асад се бори да остане на власт, притискано от множество опозиционни фракции – бунтовнически сили и ислямисти. В разгара на конфликта, през 2013 г., във войната се включват и джихадистите от „Ислямска държава“ и Ал Кайда, всеки от които гони своите собствени, отделни цели. В Източна Сирия, Ислямска държава постига бързо надмощие над бунтовниците и правителствените сили и между 2014 и 2015 г. на практика контролира 1/3 от Сирия.
За да ги спрат, местните кюрдски милиции YPG се съюзяват с арабски и асирийски племенни войски в Северна Сирия и създават съюз, известен в момента като Сирийските демократични сили. Междувременно, Русия се включва във войната на страната на Асад и започва да подкрепя правителствените сили със своите ВВС, редовни войски и наемнически групи, сред които ключови са частната военна компания „Вагнер“. Вагнеровците имат за задача да обучат ударни звена в сирийската армия, които да се използват за разгром както на бунтовниците, така и на джихадистите. Между 2016 и 2018 г., силите на Асад постепенно си връщат контрола над около ½ от Сирия и изтласкват джихадистите от „Ислямска държава“ в посока границата с Ирак. Офанзивата им върви успоредно с тази на Сирийските демократични сили (СДС), подкрепяни от САЩ.
Общият враг съвсем не означава добри отношения между про-правителствените части, в които се включват и шиитски отряди от Иран, Ливан и Ирак и кюрдско-арабските формирования, подкрепяни от Вашингтон. По поречието на Ефрат се наблюдават постоянни малки сблъсъци, а напрежението остава значително. В тази взривоопасна обстановка, САЩ и Русия поддържат постоянна комуникация, за да избегнат директен сблъсък между своите редовни войски на терен. Русия не изпраща свои войници в Източна Сирия, а американците – в Западна. Редом със силите на Асад обаче продължават неофициално да присъстват наемниците от „Вагнер“.
В началото на ноември, 2017 г., Сирийската Арабска армия (САА) и нейните съюзници от различните про-правителствени милиции, както и части на Русия, Хизбула и Иран, усояха да деблокират град Деир ез Зор, слагайки край на продължила три години обсада, наложена от Ислямска държава. В следствие на този успех, верните на Асад части започнаха настъпление по долината на р. Ефрат в посока Ирак. Именно в хода на т.нар. разчистващи операции, насочени срещу останали гнезда на джихадистка съпротива, правителствените части допускат сериозна грешка.
Снимка: By SMSgt George Thompson – http://www.defenseimagery.mil/imageRetrieve.action?guid=286ef7ff15b1fdb8bd132fd8cc8c934fd66461a4&t=2, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=26717228
Според договорката между САЩ и Русия, силите на Асад имат право да окупират двата бряга на р. Ефрат около Деир ез Зор, но само в радиус от няколко километра, като останалата територия, североизточно от брега на реката, в това число и важните газови находища, остава в ръцете на кюрдско-арабския алианс. За да наблюдават отблизо обстановката, американците разполагат няколко малки наблюдателни отделения, които придружават силите на СДС.
Междувременно, правителствените части се стремят да заобиколят условностите, наложени от Русия, с цел слагане ръка върху доходоносните залежи с природно гориво, най-вече газ, от чийто приходи властите в Дамаск отчаяно се нуждаят. С идеята да поставят американците пред свършен факт, в района на селището Хишам, на няколко километра източно от Деир ез Зор, на северния бряг на р. Ефрат, започва да се концентрира правителствен отряд, в състав около 500 души, заедно с 27 различни вида техника, част от които бойни единици. Към 10 вечерта на 7 февруари, 2018 г., те започват да настъпват към позиция на СДС в Хишам и откриват огън по главния щаб на кюрдско-арабските сили. Започва размяна на огън, която не спира в следващите няколко часа. Проблемът е, че на терен има и американски войници от наблюдаващите звена. Излагането им на неприятелски огън означава, че Военновъздушните сили на водената от САЩ коалиция могат да се намесят в битката. Така и става.
В рамките на няколко минути, позициите на проправителствените сили са превърнати в същински ад. След няколко бързи обаждания от страна на американците в Хишам, командването насочва натам няколко изтребителя Ф22, Ф15Е, хеликоптери АХ64 Апачи, щурмови самолет АЦ-130, както и бомбардировач Б52, както и бойни дронове МКю9-Рийпър. Това, което сирийските командири и техните съветници от „Вагнер“ замислят като светкавична атака за постигане на бърз успех, само в рамките на минути се превръща в същинска катастрофа.
Позициите на про-правителствените сили са буквално сравнени със земята и изпепелени от огромното количество бомби и ракети, хвърлени върху относително скромна по размери площ. Паралелно с въздушния удар, разположени недалеч артилерийски батареи на Морската пехота също откриват огън. От запазени радио-връзки на проправителствените сили става ясно че ситуацията е била напълно извън контрол, а бойците са обхванати от паника.
В рамките на няколко минути загиват половината бойци от бойната група на верните на Асад части, а по-голямата част от техниката им е пометена. Сред жертвите са и 15-20 бойци от „Вагнер“. Общите загуби се изчисляват на ок 250 убити. От страна на Сирийските демократични сили има само един ранен войник за цялото сражение.
Битката при Хишам имаше огромно значение за развоя на Сирийската гражданска война и най-вече за мястото на САЩ в нея. Макар съединените щати под управлението на Доналд Тръмп да затвърдиха своята позиция за ограничено присъствие на терен, ликвидирането на правителствения контингент в рамките на минути бе явно послание. Разбира се, употребените ВВС сили бяха прекомерни по всички правила на съвременното военно изкуство, но тази операция бе недвусмислена подсказка за развоя на бъдещи подобни инциденти. Изглежда горчивият урок е бил добре усвоен – от февруари 2018 г. насетне, подобни атаки не са били опитвани.
