Живописните алпийски езера в Швейцария крият опасна тайна: хиляди тонове боеприпаси. В продължение на десетилетия швейцарските военни са ги използвали като удобни депа да се отървават от излезли от употреба и излишни боеприпаси. И сега страната е изправена пред нелеката задача да ги премахне безопасно.
В опит да реши проблема Федералното министерство на отбраната, гражданската защита и спорта обяви конкурс, в който се предлага награда от 50 000 швейцарски франка (около 105 000 лева) за полезни идеи как да стане тази операция. Желаещите да представят възможно решение могат да го направят до февруари 2025 г., а победителите ще бъдат обявени няколко месеца по-късно, през април.
Опасни води
Няколко швейцарски езера са засегнати от дълголетната практика на страната да изхвърля боеприпаси в природата. Езерото Люцерн се смята, че има около 3300 тона боеприпаси, а Ньошател – около 4500. Други засегнати водни басейни са Тун и Бриенц.
Боеприпасите са изхвърлени в периода 1918-67 г. и се състоят от различни видове, включително проблемни боеприпаси, излишни запаси и дори бракувани партиди от производството. Някои от тях се намират на дълбочина между 150 и 220 метра, докато тези в езерото Ньошател, са на дълбочина от 6 до 7 метра под повърхността.
Предизвикателства
Наличието на тези боеприпаси създава значителни рискове. Въпреки че са под вода, все още съществува опасност от експлозия, тъй като много от тях са били изхвърлени с непокътнати взриватели. Освен това съществуват опасения за замърсяване на водата и почвата от токсичните вещества, включително тротил, които се отмиват в околната среда.
Почистването е свързано с множество предизвикателства. Лошата видимост, магнитните им свойства, както и различните размери и тегло затрудняват усилията. Утайката, която ги покрива, също буди безпокойство; нарушаването ѝ може да навреди на деликатните езерни екосистеми, като намали и без това ниските нива на кислород на тези дълбочини.
Но защо са били изхвърлени така безотговорно?
Практиката на изхвърляне на боеприпаси в езерата някога се е смятала за безопасен метод за обезвреждане. Това убеждение се е запазило в продължение на десетилетия, като геолозите са съветвали военните, че подобни мерки не представляват значителен риск. По-нови преоценки обаче разкриват потенциалните опасности от този подход.
Стратегията на Швейцария за въоръжен неутралитет, която включва поддържането на голяма милиция, допринася за натрупването на излишни боеприпаси. Ограничената площ на страната и гъстото население затрудняват намирането на подходящи места за обезвреждане, което води до използването на езерата като удобни места за изхвърляне.
Инциденти
Въпреки че не е имало големи инциденти, пряко свързани с изхвърлените в езерата боеприпаси, Швейцария се е сблъсквала с други, свързани с взривни вещества. През 1947 г. мощна експлозия в подземен склад за боеприпаси в село Митолц води до смъртта на 9 души и разрушава селището.
Хората са били на ръба на евентуална евакуация, която може да продължи десетилетия, за да бъдат премахнати всички останали боеприпаси.
Това, заедно с откриването на още невзривени оръжия в отдръпващите се ледници, повиши осведомеността за този тип рискове и именно тази нарастваща загриженост накара правителството да предприеме действия.
Време за иновации
Швейцарското правителство признава, че предишните оценки на техниките за възстановяване показват значителни рискове за водните екосистеми, поради което настоящият конкурс има за цел да намери нови, иновативни подходи, които могат безопасно да премахнат боеприпасите, без да нанасят щети.
Въпреки че печелившите идеи може да не бъдат реализирани веднага, те могат да послужат за основа на по-нататъшни изследвания и разработки. Швейцария се обръща и към страни като Обединеното кралство, Норвегия и Дания, които имат предишен опит в работата с подводни боеприпаси от Втората световна война, за потенциални насоки и експертиза.