Решителна борба за ужасна кауза: Отчаяната защита на Нормандия от страна на нацистите
На 6 юни 1944 г. съюзниците нахлуват в Нормандия. За германските войски, защитаващи този регион на окупираната Франция, това е началото на отчаяна битка, в която се опитват да спрат нашествието на съюзниците в Западна Европа.
Качеството на германските войски варира, но като цяло е доста високо. Някои са есесовци – силно политизирани войски, посветени на нацистката кауза, нахални и уверени в сигурността на победата. Някои са опитни ветерани, които са воювали в цяла Европа, включително в ожесточените битки на Източния фронт. Някои са нови войници или идват от части, които са не видели много бойни действия.
За мнозина от тях обаче би трябвало да е ясно, че това е последният шанс за победа – ако не успеят да спрат съюзниците, докато се намират в тази малка област, тогава изобщо няма да могат да ги спрат. Но гордата военна традиция на Германия и нейните успехи в началото на войната карат и много войници да пренебрегнат качеството на своите противници. Но, разбира се, по-късно ще осъзнаят колко грешна е била преценката им.
Първите дни на борбата се провеждат сред хаос и всеобщо объркване. Въпреки че се очаква нашествие, съюзническата контраразузнавателна работа кара германците да го очакват по-на изток, около Кале. Дори когато врагът удря плажовете, пак има объркване относно това къде идват атаките и какво ще последва.
Хаосът се влошава от щетите, нанесени на комуникационните линии. Съпротивата и съюзническите бомбардировачи разрушават пътища, железопътни линии, мостове и телефонни линии. Трудно е да се разменя информация и още по-трудно е да се докарат войските до мястото, където са необходими.
Бокаж – пейзаж, съставен от различни „кръпки“ земя
Германците имат предимството да се бият в отбрана. Това е особено приятно и силно предимство в Нормандия поради терена. Голяма част от Нормандия е изпълнена с бокажи, а пейзажт е съставен от криволичещи пътища между високи живи плетове и хълмове. Така той осигурява безброй места за укриване. От тях германците организират засади срещу съюзническите войски, докато те настъпват.
Напредъкът е наложителен, но ой означава и да се рискува и германците се възползваха максимално от това. Те изчакват съюзниците да дойдат при тях, оставайки в прикритие възможно най-дълго, като стрелят по открити врагове от покрити позиции.
Германците окупират тази територия в продължение на 4 години и през последната година те извършват старателна подготовка за нейната защита. Може и да им е трудно да придвижват войски нагоре, но поне могат лесно да използват вече наличните бункери, ДОС и окопи. Независимо дали се бият за плажовете в първия ден или защитават ключови позиции като град Кан, те са готови за здрав бой.
Това обаче не означава, че германците си седят неподвижно. Те често местят войски, за да се противопоставят в определен район. Там те използват своите умения и опит, за да задържат грубата офанзивна тактика на съюзниците възможно най-дълго. Тежестта на числата и огневата мощ означава, че рано или късно все пак ще трябва да се откажат, да се оттеглят на задни позиции и да се се установят отново, за да се бият отново.
Дълговременно огнево съоръжение, ДОС
Фелдмаршал Ервин Ромел, командващ отбраната, силно вярва в ефективността на смелите действия. Той се опитва да организира решителна контраатака, но не успява. Недостигът на гориво, тактическите предизвикателства и вражеските действия осуетяват всичките му опити в тази посока.
Но Ромел все пак е един от най-добрите командири на Германия и битката, която води, е жестока. Когато той е ранен при въздушна атака на съюзниците на 17 юли и е изключен от действията, това е сериозен удар за неговите армии.
Колкото и да се борят, германците са в неизгодно положение. Съюзниците имат повече хора, повече ресурси и по-малко проблеми със съсредоточаването им там, където са необходими. От критично значение е, че съюзниците управляват небето, което им позволява да нанасят редовни въздушни удари срещу германските позиции, на които германците не могат да се противопоставят. В комбинация със значителни артилерийски сили това може да остави германската отбрана сериозно компрометирана, преди дори да започне атаката.
Въпреки че нанасят сериозни загуби на нападателите, германците понасят щети и от своя страна, от които не могат да възстановят. Всеки път, когато отстъпват от позиция, го правят с все по-малко хора и все по-малко оборудване. Недостигът на доставки и транспортните проблеми означават, че цялото им прегрупиране се случва бавно.
Загубата на ключови командири е особено изтощителна. Генерал Маркс от корпус LXXXIV е убит при нападение на 12 юни. Командирът на 12-та танкова дивизия на СС загива същия ден. Пет дни по-късно те губят и командира на 243-та пехота. Началникът на 77-та е загубен ден след това… Само за малко повече от месец германците губят 2360 офицери, 94 000 мъже и 225 танка. Само 6000 души и 17 танка пристигат като заместители.
Четири дни преди самият той да бъде ранен, Ромел прогнозира, че фронтът ще се срути до месец. И е прав. В края на юли американците започват операция Кобра, пробив по западния фланг. Ударени силно от съюзническата въздушна мощ и броня, германците там не успяват да удържат. Под командването на генерал Патън американските сили преминават на юг, а след това на изток, ограждайки останалите германци.
До средата на август десетки хиляди германски войници са хванати в капан в земята извън Фалез, на път да бъдат заобиколени. Те продължават да се борят жестоко, но краят ясно се вижда. Някои бягат през пролука на изток, преди тя да бъде затворена. Още хиляди попадат в плен, когато вдяка пролука вече е запълнена и защитниците са принудени да се предадат.
В Нормандия германските войски се борят да запазят държава, която управляват против волята й, в подкрепа убийствен режим. Никой морален аргумент не може да оправдае присъствието им там. Но те се бият с умение, смелост и упоритост. Това е борба срещу много по-силен враг, което и разкрива характера на германския войник.
