Последните дни преди защитата на Москва при операция Барбароса
С напредването на немската армия към Москва, всеки руски военен вижда разгръщащата се трагедия, а междувременно не трябва да забравяме, че операция Барбароса се смята за една от най-големите и мащабни в историята. Около 3 милиона души прекрачват границата на Съветския съюз и мнозина се надяват, че от края на юни до декември ще са постигнали пълната победа. Някои пишат в дневника си, че се надяват за медали, докато с времето ще започнат да се надяват само да оцелеят, макар и това желание да избледнява в последствие. Хитлер е бил категоричен, че тук ще вземе своята пълна победа, както и всичко ще свърши в рамките на няколко седмици.
Още от началото неговите танкове преминават отбранителната линия без никакви проблеми и бързо продължават напред. По това време американци и британци са на същото мнение и дори обмислят варианти, в които да започнат преговори, след като СССР е на път да се огъне. Към средата на септември ще открием, че повече от половината са тръгнали в посока към Москва и се намират на около 400 километра. По това време Сталин продължава да пази тайната и не споделя колко близо и опасно са враговете.
Неговата прословута диета от лъжи работи, но само до определено ниво. Неговата цензура позволява на руснаците да слушат колко разпалено се бори армията и как изтребва фашистките хорди, но също така не признава, че до този момент нацистите не срещат никакви затруднения. Безсънието на Сталин вече се четяло в очите му и някои от най-близките признавали, че прекараното му време в Кремъл е било по-скоро наказание. През октомври цензурата започва да се огъва и става ясно, че Москва е в опасност. Няма време за губене и илюзията, че нападението ще бъде избегнато или просто ще се размине по някакъв начин, това просто няма как да се случи.
На 7 октомври 1941 г. Питър Милър – британски историк, който работи в Руската научна академия в Москва – ще сподели, че усещането за наближаващата катастрофа не може да бъде избегнато и настроението по улиците е лошо. Повечето войници отказват да споделят истината на своите семейства и се опитват да скрият кризата, която играе ролята на слона в стаята. Междувременно съюзническото радио продължава да съобщава напредването на армията, макар и повечето официални руски канали да продължават да говорят, че всичко е измама и лъжа. Ситуацията достига нови трагични нива, когато цивилните вече не знаят къде да избягат, ако бъдат заловени, бягството и разстрела няма да бъде простено.
Горивото от автомобилите е взето, за да се заредят танковете, следователно никой не може да избяга от Москва – тя се превръща в един огромен затвор. Един от комунистическите лидери по това време – Виктор Кравченко ще сподели, че за първи път вижда как един град може да изживее нервна криза, точно както човек. Трамваите и автобусите работят, но магазините са празни, хората са тихи и са се покрили. Домовете остават без отопление, водата и електричеството вървят с определени интервали. За първи път от 20 години се усеща, че СССР е в паника и тя е видима. В градът остават най-сигурни изживявания като страх, потискане и безкрайни разследвания на НКВД – тайната полиция работи изключително много и се опитва да работи срещу немската пропаганда.
Всеки един, който обаче вижда германците като нещо добро, получава правото си да бъде в затвор. Александър Осмеркин е човек на изкуството, който не вярва по никакъв начин на руската пропаганда. Ето защо, освен по-смелите му думи и вярата, че германците са едни от най-цивилизованите хора в Европа, той изпразва апартамента си от всякаква болшевишка пропаганда. Някои от по-големите интелектуалци са убедени, че при победа на немската машина ще живеят много по-добре и отново ще продължат развитието си в правилната посока.
В края на първата седмица на октомври става ясно, че страната официално е под заплаха. Вестникът „Червена звезда“ решава да публикува истината и да съобщи за първи път, че СССР е под една огромна заплаха. На 9 октомври се публикуват и материали, в които редовите граждани трябва да се борят до последната капка кръв, за да спасят нацията си. В-к „Правда“ заявява, че хората трябва да се мобилизират и да се изправят срещу нападателя. Благодарение на серия от шпиони и агенти – пропагандата се опитва да внесе колкото се може повече паника. Такива обаче не е имало, всичко е една много специална и активна опция за оцеляване.
Вместо да помогне и да повдигне духа на московчани, медията всява още повече страх и засилва всички слухове и твърдения. Децата от града започват да се евакуират, както и някои от големите лидери на страната, които отдавна са напуснали територията на страната. Няма никакво значение, защото официалните канали мълчат по този въпрос. Стига се до там, че някои хора се разхождат с празни ковчези по улицата, а други го смятат за късметлия – все пак е успял да намери празен ковчег. Повечето са на мнение, че мъртвите не трябва да се притесняват за нищо. За да се саботира врагът, първият секретар на Московския комитет официално заявява, че ще се подготвят специални партизански групи.
Александър Шчербаков заявява, че са необходими НКВД редови бойци, които ще се разпределят по квартали. Детайлните карти на Москва са предоставени и се избират някои от основните точки на интерес. Наредено е да се унищожат всички храни, които могат да попаднат в грешните ръце, останалите ресурси се местят в региона на Волга, Западен Сибир, Казахстан или централна Азия.
На всеки 14 дена могат да пристигат нови ресурси и за около шест седмици повече от 498 фабрики, заедно с 210 000 работника ще транспортират заводите си далече от вражеските ръце. До ноември повече от 1500 фабрики са извозени с около 1.5 милиона курса на железниците. Някои вестници ще обърнат внимание на този героизъм. В-к „Правда“ разказва как пристигналите московчани започват да се борят със замръзналата сибирска земя и цяла вечер се стремят да изкопаят основите, за да може да започне да се вдига новата фабрика.
Като това се прави на ръка, под светлините на газени лампи. Стотици камиони продължават да носят машини и материали за продукция. Необходими са средно около 12 дена за вдигането на нова фабрика и след това машините се внасят – работата продължава и няма време за почивка. За да не замръзнат самите машини, те трябва да работят денонощно и никога да не се изключват. Наказанието, макар и да не се споменава, е смърт за всеки провинен. Всички заводи и фабрики, които не могат да се преместят, са принудени да бъдат унищожени.
Това включва магазини за храна, фабрики за хладилници, жп транспорт, трамваи и тролейбуси. Дори ел. централите са подготвени за унищожение. Експлозиви се поставят под мостовете. Повелителите на Москва нямат време за губене и дори са решили да унищожават Болшой театър и пощата. Всяка една сграда със стойност трябва да бъде унищожена, за да бъде сигурно, че когато германците дойдат, те няма да имат абсолютно нищо за завладяване – планът е да открият една разруха. Изграждат се три отбранителни линии около града, правят се трапове за танкове, окопи и се опъва бодливата тел. 600 000 хиляди московчани са призовани с лопати, брадви, мотики и всякаква друга техника, която могат да използват, за да започнат да строят защитите на града.
Мъже и жени работят на равно, като получават минимални количества храна и трябва да извършват чудеса за неопределено време – дъждовете и студа вече не са фактор в тази безкрайно дълга и изтощителна война. Дали това е патриотизъм, дълг или просто страх, че когато дойде голямата заплаха, те ще бъдат спасени, това не можем да знаем, но героите на тази война не са лидерите, а обикновените хора. Генерал Георги Жуков е изключително впечатлен от жените, които са хиляди в окопите и не спират да работят, понякога повече и от мъжете. На 15 октомври московчани чуват напредващата немска артилерия. Вражески самолети продължават напред, а междувременно всички смятат, че немците са успели да стигнат до покрайнините на града.
Шпионите на Германия били дегизирани като руски войници, някои казват, че са виждали парашутисти, които са скочили директно на Червения площад. В този момент не е ясно къде точно е бил Сталин, но се смята, че е напуснал отдавна града и е отпътувал на една неизвестна дестинация. Истината обаче е, че Йосиф е в офиса си и е призовал всички членове на партията, за да се обсъди бъдещето на партията. Колективното решение е всички да се преместят на югоизток от столицата в град Самара. Британски и американски посланици са призовани във външно министерство.
Вячеслав Молотов не е изглежда особено добре и някои от неговите колеги подозират, че последните няколко вечери не е виждал съня. Те също са поканени да съберат багажа си и да отпътуват за същия град. Всички документи и официални записки трябва да бъдат унищожени, за да не може да попаднат в нацистките ръце. По това време гарата на Москва изобщо не е в своя блясък – руснаците се опитват да избягат от града, но никой не може да напуска. Болшевиките не успяват да вдъхновят с пример, впрочем те остават и се опитват да демонстрират смелост, ала тя не струва нищо.
Мнозина си спомнят лимузините, които преминават през обърната с хастара Москва, докато всички останали се движат на кервани. Не всички бързат да си тръгнат. 20-годишният Андрей Сакхаров, който по-късно ще стане световно признат ядрен физик и дисидент ще бъде открит в университета, опитвайки се да открие с какво да бъде полезен. След няколко дена бъдещият нобелов лауреат ще бъде изпратен в Туркеминстан, защото университета ще отвори врати там. Във влака Андрей признава, че е чел книги по квантова механика и открива един нов поглед към науката. Известният композитор Дмитри Шостакович е призован да остане в Ленинград и да работи като пожарникар. През септември е изпратен в Москва, където се смята, че ще е в безопасност, а щом пристига, отново трябва да се мести.
На 16 октомври с други творци е натоварен на влак. 10 седмици по-късно той ще завърши своята Ленинградска симфония. 16 октомври остава известен в историята на Москва като денят на голямата паника. Бюлетините споделят, че немската армия е преминала някои от защитните линии и се движи на модерна техника. Вечерта комунистическата дисциплина отстъпва пред социалната анархия. Николай Верзбитски е един от журналистите по партийна линия, който цяла вечер чува сраженията. Вместо да има организирана борба, той забелязва как полицаи по 2-ки и 4-ки се разхождат по улиците и пушат цигари, те нямали никакви инструкции. В един момент агресията се насочва към евреите и някои се опитват да се спасят и да се скрият от предстоящата битка.
Производството е изнесено, храната също, а всички останали трябва да се спасяват сами. Алексей Шакхурин е комисар на самолетната индустрия, но вместо да помогне на работниците си да стигнат до Урал, за да започнат работа, той им заявява, че трябва да стигнат пеша до там, а относно домовете и настаняването, както и храната, никой няма отговор. Началникът иска само новите самолети да започнат да се строят, но просто е забравил да изведе хората си на време. Бунтовете на работниците и усещането за изоставяне е отхвърлено. Сталин и Молотов са в Москва и това е така. Сталин се настанява в специален бункер в Московското метро, където трябва да помага за ръководенето на защитата.
На разположение присъства влак, както и четири самолета, които моментално да го транспортират при нужда. Въпреки това, дори и при най-тежките моменти, Сталин заявява, че ще остане в Москва. На 19 октомври излиза заповед за обсада. Всеки един, който се опита да избяга ще бъде съден от военен трибунал и на финала ще бъде застрелян. НКВД трябва да защитава Москва не само от врага, но и от собствените си нападатели. На 20 октомври всички видове агресия и анархия са официално спрени. Работниците получават своите заплати, а магазините отново отварят врати, след известно време тръгват и кината. Това далеч не гарантира пълната безопасност на града.
Враговете продължават да се движат, но тогава за най-голяма радост идва и прословутата руска зима. Бързите темпове приключват, а постоянните дъждове ще охладят всички останали страсти за по-нататъшно движение. След това се сменят със снегове и температурите падат на около 20 градуса под нулата. Липсата на адекватно облекло принуждава немците да се парализират, от студа, от липсата на мерки и от липсата на ресурси. Климатът превръща Москва в един от най-мразените градове. Това е само един от симптомите, през ноември официално става ясно, че техниката има нужда от нови части, от гориво и от муниции. Високият брой на жертви също не може да бъде игнориран.
Колкото по-навътре в Москва влиза немската армия, толкова по-жестока съпротива срещат. Истината е, че макар и някои войници да са виждали светлините на Москва, най-близкото, което са успели да достигнат е около 32 километра. Нито един танк не успява да стигне по-далече. В началото на декември идва и нареждането за отстъпление – това е единственият вариант, който Хитлер може да използва в този момент. Москва никога не влиза под обсада повече.
Снимки: Wikipedia
