Писмо на български офицер от Първата Световна война до семейството му
Архивите винаги могат да разкрият някои особени тайни за българския войник, въпреки множеството легенди и победи, които са извоювани геройски, малцина са имали възможност да обърнете внимание на качествата и културата на родния боец. Разбира се, докато войната може да се разглежда в статистика, нека обърнем внимание и на човешката страна на българския офицер. За целта насочваме вниманието към списание „Отечество“, публикувало писмото на български офицер, изпратено за Коледа. Запазваме оригиналното съдържание:
„Отдавна не съм ви писал, защото щяхме всяка неделя да пращаме хора в София, но сега това забраниха. Днес пък ми се пада случай да ви пиша по този войник, който е от моята и рота и се уволнява. Преди всичко ще ви кажа, че съм жив и здрав, което ще видите от портрета, който ви пращам. Тук живеем много добре – войника ще ви разправи, а и по-предния – Врачанки и той трябва да ви е разправил за нашия живот. Четем книги, пием, играем карти (само с фасул, да не мислите с пари), правим разни игри и пр. Днес се сдобих и с цигулка от един войник – лоша ама нищо, нали е цигулка?
Сега давам уроци на младите си офицери. Утре е Нова година. По този случай, готвихме с по-интелигентните войници „Литературна, музикална и хороигрална“ вечеринка. Имаме си 2-3 свирки и една гайда, която (за щастие) пристигна завчера в колет. Аз научих вече две шопски хора и това учуди войниците. Интересувате се навярно как прекарахме Коледа? Аз ще ви разправя и това.
За Бъдни вечер бях пратил да купят ябълки, орехи и други плодове за войниците. Сварихме фасул и опекохме няколко погачи.
Вечерта напалихме бъдника на поляната до селото, събрахме се на колелото около него. Постлахме платнища и наредихме софрата. На една керемида турнахме тамян и аз (ротния) прочетох „Деви днес“. Разчупихме погачите (на всеки войник по залък) и се започна яденето. После захванахме да си опитваме късмета, а след това започнахме коледните песни.
Всяко село на група, изпя по една коледна песен, след което общо изпяхме няколко войнишки песни. След всяка песен се изреждаха и благословиите от някой по духовити войници. Най-после и аз държах една реч, във вида на благословия, която се посрещна от всички войници с „Ура“. Раздадох на войниците по една цигара от моите, запушихме и така веселието продължи до 11 часа вечерта. След това пожелах на войниците „Лека нощ“, а те на ръце ме занесоха до моята квартира. Така войници, офицери и аз посрещнахме Коледа, както никоя година – весело и изпълнени със самодоволство и гордост, че не всички са щастливи на бойното поле да празнуват така (победители).
Към 6 ч. сутринта – на Коледа, чувам пред вратата ни гайда и песни. Набързо се облякохме с офицерите и поканихме „коледарите“ да влязат.
Изпяха ни още веднъж „Стани нине господине“ и казаха благословията. Почерпих ги с коняк и малко шоколад. Към 10 часа ходих на визита по Христовци. На обяд имаше за войниците ракия и прасета. И обядът беше много весел. След обед имаше хоро от момите в селото и от войниците. Интересно е, че тук момите си образуват отделно хоро и не пускат никакви ергени, даже и роднини. Със зор ги кандърдисах да пуснат от нашите ергенчета.
На втория ден на Коледа ходиха войниците на черква, а след обед направиха пак хоро, селска сватба, мечка, камила и други смехории. Дойде ни на гости и 16 рота, която е близко до нас. Цялото село се беше събрало като на панаир. На третия ден ходихме при полковия командир, където се събра целия полк. Отслужи се панихида, а после и молебен. Имаше парад, а после общ обяд, смехории и хора. Най-после заваля дъжд и ни развали настроението и веселието. Всички си отидохме по селата мокри като мишки.
Ето така живеем тука. Между мъките има и веселие. Сега чакаме да се започне офанзивата срещу англо-френците, та да си разчистим сметките и с тях, а после – всеки по дома.
К. Хитолов.“
Подозираме, че офицер Хитолов е бил участник в битката за Костурино, където се прави пробив срещу френски и британски сили. След активна военна кампания, още в началото на декември следва отстъпление на всички съюзници от Сърбия. В последствие Антантата има възможност да построи и първата железопътна линия от Берлин до Константинопол, докато французи и англичани се насочват към окупация в Гърция.
