Персийските безсмъртни: Елитната армия на Ахеменидската империя

Ахеменидската империя, известна още като Първата персийска империя, е основана от Кир II през 550 г. пр. н. е. Тя контролира голяма част от Западна Азия, до голяма степен благодарение на уменията на своята армия. Част от тази армия е един контингент, обвит в тайнственост, от 10 000 персийски безсмъртни, чието съществуване се обсъжда и до днес.

Произход на персийските безсмъртни

Има малко архивни сведения относно историята на персийските безсмъртни. Повечето от информацията идва от Херодот, гръцки историк, живял от 484 г. пр. н. е. до 425 г. пр. н. е. Контингентът е споменат още от Ксенофонт, Хераклеид от Ким и Атеней от Навкратис.

Твърди се, че за първи път се формират при Кир II, основател на Ахеменидската империя. Те служат както като императорска гвардия, така и като пехота, но основната им цел е да бъдат ударна сила чрез използването на психологически тактики.

Въпреки че се противопоставя на Персия, Херодот води подробен запис на плановете и противниците на Безсмъртните. Той дори е автор на прозвището им, като се позова на уникален техен обичай, при който те незабавно заменят войници, които са болни, ранени или убити, с резерви. Това създава впечатлението, че те са вечна, неубиваема сила.

Мнозина поставят под въпрос неговите разкази, като се има предвид склонността му да разкрасява. Холандският историк Джона Лендеринг, например, вярва, че той просто не е чул добре името на групата, обърквайки думата anûšiya („придружител“) с anauša („неумиращ“) и твърди, че всъщност никога не е имало такъв контингент.

Друга теория идва от иранската историческа легенда, според която персийските безсмъртни са формирани от командира Пантеа Артешбод и генерал Ариасб след битката при Опис през 539 г. пр. н. е. Твърди се, че Артешбод е управлявала Вавилон след падането му под Кир II и е създала елитната охрана, на която е и първият командир.

Войници и техника

Персийските безсмъртни са група от 10 000 мъже от елитни, аристократични семейства. Докато мнозинството са персийци, те също идват и от земите, завладени от Кир II, включително Лидия, Елам и Вавилон. Те са избрани въз основа на бойните си умения и качество на характера и са считани за най-добрите от най-добрите.

За тяхното оръжие и броня има различни сведения. Ксенофонт пише, че носят бронзови каски и нагръдници, докато конете им имат бронзови шлемове и яки, които действат и като защита за техните ездачи. Произведения на изкуството от онова време също ги показват със сложно изписани дрехи, златни бижута и кръгли обеци, за които се смята, че се носят по време на церемониални събития.

Херодот описва броните им като от люспи на риба и шапки, изработени от плат и филц. Те пътуват с керван от покрити каруци, които транспортират техните запаси, наложници и придружители. За да се прави разлика между чиновете, копията им имат различни тапи. Първите 1000 в контингента имат златни „шипове“, докато на останалите пехотинци носят такива от сребро.

Оръжията им се състоят от къси копия, колчани със стрели, плетени щитове, покрити с кожа, големи ками, прашки и лъкове. Но макар и силно оборудвани, те имат недостатъци. За да ги превъзмогнат, те разработват различни тактики, като, например, подхода количеството над качеството, както и целенасоченото създаване на шок и страхопочитание в боя.

Тези подходи стават очевидни по време на битката при Пелузий през 525 г. пр. н. е. Синът на Кир II, Камбис II, иска да завладее Египет и знае, че египтяните са верни на Бастет, богинята на котките – информация, която той и Безсмъртните използват в своя полза. Те рисуват котки на щитовете си и пускат котки на бойното поле, те успяват да принудят египтяните да се предадат.

Битката при Термопилите

До 480 г. пр. н. е. Персийските безсмъртни са помогнали на Ахеменидската империя да завладее околните райони, а някои изследвания твърдят, че империята управлява над 44% от общото население на света в своя пик. Техните подвизи включват завладяването на Дарий I на долината на Инд и неуспешното нахлуване в Гърция по време на битката при Маратон. Те стават толкова страховити, че вместо да се бият с тях, кипърците, арабите от Юдея и Синайския полуостров и финикийците стават техни съюзници.

Най-известната им битка е срещу спартанците при Термопили. Те са под управлението на Ксеркс I, който започва мащабно нахлуване в Гърция в отговор на поражението при Маратон преди 10 години. Те се изправят срещу силите на крал Леонид I и надминават по численост спартанците, според някои, с един милион пехотинци.

Той първо изпраща мидийците и кисийците в битка, но те са отблъснати. Леонид I, осъзнавайки несигурната ситуация, в която се намира, изпраща по-голямата част от отбраняващите се войски и се среща с персите с 300 спартански войници. Те оказват яростна съпротива, но в крайна сметка персите убиват Леонид I и побеждават.

Александър Велики

Персийските безсмъртни продължават да работят за разширяването на Ахеменидската империя след нашествието им в Гърция. Началото на края идва при срещата им с Александър II в битката при Граник през 334 г. пр. н. е. Докато силите на Александър побеждават, той се доближава до смъртта, след като член на Безсмъртните използва го удря с брадва през шлема.

От този момент нататък македонският лидер се заклева, че ще унищожи Персия. Той изучава тактиките им и инструктира хората си как да противодействат на техните атаки. Този подход контрира атаките на персийските безсмъртни и добавя към евентуалния му псевдоним „Александър Велики“.

Нещата стигат зенита си по време на битката при Гавгамела (снимката горе) през 331 г. пр. н. е. Това е последната им битка и втората между Александър и Дарий III, тогавашния цар на Ахеменидската империя. Въпреки ожесточената борба, персийските безсмъртни са победени чрез комбинация от тактики и превъзходно въоръжение.

След персийското поражение Александър Велики поема контрола над Ахеменидската империя. Той оформя своето управление според Дарий III и запазва Безсмъртните като част от своята армия.

След смъртта му през 323 г. пр. н. е. империята е разделена между четиримата му генерали, включително Селевк I Никатор. Селевк I поема контрола над Централна Азия и Месопотамия като създава Селевкидната империя. Въпреки че продължава политиката на Александър и запазва основната форма на Ахеменидската империя непокътната, засега не е известно дали запазва и безсмъртния аспект на армията.