Операция Нортуудс: Военният заговор на САЩ за подстрекаване на война с Куба

В началото на 60-те години американските лидери обръщат все по-нервен поглед на юг към Куба, където комунистическият лидер Фидел Кастро се издига на власт. Решено да сложи край на този процес, правителството на САЩ планира няколко фалшиви атаки – в операция Нортуудс.

Класифицираният план, организиран под егидата на проекта Куба без Кастро или операция Монгус, предлага редица начини, по които САЩ биха могли да фалшифицират кубинска атака срещу Америка като начин да оправдаят военната си намеса в Куба. Военни лидери предлагат организиране на атаки в залива Гуантанамо, потапяне на кораби, пълни с кубински бежанци, и дори инсцениране свалянето на цивилен самолет.

Но операция Нортуудс е нещо повече от празно предложение. Тя е конкретен план, подписан съвместно от Обединения комитет на началник-щабовете и представен на кабинета на президента Джон Ф. Кенеди.

Това е нейната история.

Защо е нужна въобще такава атака?

До 1959 г. напрежението от Студената война между Съветския съюз и Съединените щати наближава връхната си точка и точно в този момент на сцената излиза Фидел Кастро.

През 1959 г. комунистическият революционер сваля от власт подкрепяния от САЩ кубински лидер Фулхенсио Батиста и прави Куба първата комунистическа държава в Западното полукълбо. Американците, свикнали да възприемат заплахата от СССР като далечна, внезапно имат комунистическа страна само на 150 километра от бреговете на Флорида.

Студената война изглежда може да стане гореща.

„Не бива да забравяме“, казва съветският премиер Никита Хрушчов през юли 1960 г. „че сега Съединените щати вече не са на недостижимо разстояние от Съветския съюз, както бяха преди.“

И политиците на САЩ разбират посланието: те публично обявяват, че няма да толерират „международен комунизъм в Западното полукълбо“ и разузнавателните организации започват да работят зад кулисите.

Американското разузнаване първо се заема да неутрализира заплахата Кастро – с ръководената от ЦРУ атака в Залива на прасетата през 1961 г., разработена при президента Дуайт Д. Айзенхауер. Когато този план се проваля, военното ръководство на решава, че е техен ред.

През 1962 г. генерал Едуард Лансдейл, началникът на операция Монгус, иска от Обединения комитет на началник-щабовете „кратко, но точно описание на мотивите, които биха дали оправдание за военната намеса на САЩ в Куба.“

В отговор Комитетът, воден от генерал Лайман Лемницър (на основната снимка), организира операция Нортуудс.

Генерал Едуард Лансдейл

Предложенията на операция Нортуудс

На 13 март 1962 г. Лемницър представя операция Нортуудс на министъра на отбраната Робърт Макнамара. Одобрен от Комитета, документът очертава редица начини, по които САЩ могат да оправдаят война с Куба.

Един план предлага измислянето на „добре координирани инциденти… в и около Гуантанамо“, за да изглежда, все едно американската база е атакувана. За да изглеждат пък тези инциденти достоверни, операция Нортуудс предлага да се използват слухове, „приятелски настроени“ кубинци, да се запалят пожари и да се организират фалшиви погребения за „жертвите“.

Друг предлага „Спомнете си инцидента с Мейн“, имайки предвид броненосния крайцер Мейн, който се взривява при мистериозни обстоятелства в пристанището на Хавана през 1898 г. и дава основание на САЩ да влязат във война с Испания. Версията от 1962 г. на този план, предложена от операция Northwoods, „може да бъде подредена в няколко форми.“

САЩ биха могли да „взривят американски кораб в залива Гуантанамо и да обвинят Куба.“ Или биха могли да взривят кораб без екипаж, след което да проведат фалшива спасителна операция. „Списъците на жертвите в американските вестници биха предизвикали полезна вълна от национално възмущение“, се отбелязва в доклада.

Други предложения включват разработване на „комунистическа кубинска терористична кампания“ във Флорида или може би във Вашингтон, потапяне на лодка с кубински бежанци („истински или симулирани“), планиране на публични атаки срещу кубински бежанци, взривяване на бомби и поставяне на „доказателства“, които предполагат че Куба планира нападение в Южна Америка.

Но може би най-амбициозният сюжет в операция Нортуудс включва цивилен самолет и предлага създаването на „инцидент, който ще демонстрира убедително, че кубински самолет е атакувал и свалил чартърен граждански самолет.“

Полетът може да е нает от фалшиви студенти „или всякакви групи от хора с общ интерес“ и убедително изпълнена, за да изглежда истинска.

В крайна сметка обаче операцията така и не стига по-далеч от кроежите. Президентът Джон Ф. Кенеди казва директно на Лемницер на 16 март 1962 г., че няма планове да използва каквато и да е сила, за да превземе Куба.

„Операция Нортуудс, всичките луди схеми, които измислиха, за да нахлуят в Куба, го шокираха и ужасиха“, казва Оливър Стоун, който режисира филма „JFK“ от 1991 г. и продуцира документалния филм „JFK Revisited: Through the Looking Glass“, който предполага, че правителството е убило президента. „С това си имаше работа – държава с военен манталитет, който дойде от 50-те години на миналия век.“

Кастро със своя колега революционер Камило Сиенфуегос

Съдбата на операция Нортуудс

В продължение на десетилетия, според Джеймс Бамфорд, който вади на бял свят операцията в книгата си от 2001 г. „Body of Secrets“, наборът от заговори срещу Кастро е забравен в чекмедже.

„Причината, поради която те са държани в тайна толкова дълго време, е, че Обединените началник-щабове никога не са искали да ги разкрият, защото са много неудобни“, казва Бамфорд пред ABC, наричайки операция „един от най-корумпираните [планове], създавани някога от правителството на САЩ.“

И добавя: „Целият смисъл на една демокрация е да има лидери, които отговарят на волята на обществото, а тук е напълно обратното, военните се опитват да подмамят американския народ във война, която те искат, но която никой друг не иска.“

Въпреки че повечето от водещите играчи в операция Нортуудс оттогава са починали – Кенеди, разбира се, е убит през ноември 1963 г. – тези, близки до президента, категорично отричат ​​да знаят за заговора срещу Кастро.

„Никога не съм чувал за такава операция. Никога не съм чувал за такова нещо и не го вярвам“, казва Теодор Соренсън, специален съветник на Кенеди в Белия дом, пред The ​​Baltimore Sun през 2001 г. „Очевидно би било напълно незаконно, както и напълно неразумно.“

Робърт Макнамара, който уж е видял плана преди президента, също отрича да знае за него. „Никога не съм чувал за такъв план“, казва той пред The ​​Baltimore Sun същата година. „Не мога да повярвам, че началниците говорят или участват в нещо, което бих нарекъл операции в стила на ЦРУ.“

Въпреки че отразява напрежението и страховете от Студената война за Куба, операцията също така разкрива какви методи са били готови да обмислят американските военни. Ако тя беше успешна, отбеляза Бамфорд, САЩ щяха да наложат военно управление над кубинците.

„Единственият начин, по който щяхме да успеем, беше да направим точно това, което руснаците правеха и правят по целия свят – налагане на правителство чрез тирания; всъщност точно това, в което обвинявахме самия Кастро.“