Операция „Фантазия“ – една величествена идея с няколко минорни недостатъка

Вследствие на японската атака срещу Пърл Харбър, , лидерът на Службата за стратегическа дейност (ССД) – американската агенция за разузнаване по военно време – казва на своите учени да намерят начин да „надхитрят като лисици“ враговете на Оста. В отговор въпросните му учени създават редица мръсни трикове, включително взривоопасна смес за палачинки, запалителни бомби, завързани за живи прилепи, серуми на истината за извличане на информация от военнопленници и неприятно миришещ спрей, имитиращ отблъскващата миризма на фекалии. От тези странни стратегии обаче операция Фантазия е най-странната. И най-отчаяната.

Операция Фантазия е идея на стратега по психологическата война на ССД Ед Селинджър – ексцентричен бизнесмен, който има бизнес за внос/износ в Токио преди войната. Връзките на Селинджър му дават бегла представа за японската култура – той изучава езика, събира изкуство и чете за местните суеверията – затова и ССД го наема. Операция Фантазия през 1943 г. има за цел да подкопае и унищожи японския морал и психика като изложи войници и цивилни на шинтоисткия знак на обречеността: китсуне – дух с формата на лисица с магически способности. „Основата на предложението“, пише Селинджър в бележка, в която излага идеята си, „почива върху факта, че съвременните японци са подвластни на суеверия, вярват в зли духове и неестествени явления и ние можем да се възползваме от това“…

Винс Хоутън, историк и уредник на Международния музей на шпионите, пише в книгата си „Nuking the Moon“, че операция Фантазия демонстрира „обхвата на расизма, етноцентризма и общото пренебрежение към японската култура, поддържано от мнозина, ако не и от повечето по върховете на американското военно, разузнавателно и политическо ръководство.“ Тъй като е сравнително незапознато с източноазиатските религии и култура, ССД приписва на японците ниво на лековерност, което никога не отдава на европейските си врагове. В действителност японското йокай – паранормалното царството на животните, прилича на фолклора на всяка друга култура. На практика все едно американците да разрошат едно куче, да го пуснат на нашите военни и да очакват да го вземем за караконджул.

Когато се стига до въпроса как да се създаде фалшив китсуне, ССД измисля куп идеи. Първо, служителите създават балони с формата на лисици, които да пуснат над японски села и по този начин да плашат гражданите. Те също така молят компания за свирки да им изработи инструмент, който симулира лисичи звуци. В бележка до екипа по планиране, Селинджър казва, „Тези свирки могат да се използват в битка и достатъчен брой от тях може да създаде зловещия звук от японското суеверие“. В допълнение към балоните и свирките, ССД наема и друга компания, която да им произведе изкуствена миризма на лисица – теорията на Селинджър е, че японските граждани по някакъв начин ще разпознаят този аромат (точно както според него ще разпознаят и лисичия звук) и ще се уплашат много.

Но въпреки всеотдайните усилия на Селинджър, балоните, свирките и миризмите са загърбени като непрактични още преди да бъдат изпробвани. Вместо това ССД се връща към първоначалния план: да се уловят живи лисици от Китай и Австралия, да ги боядисат със светеща боя и да ги пуснат из японските села.

Лаборатория на United States Radium Corporation

Тази схема обаче предлага редица логистични пречки. Първо, какъв вид боя трябва да се използва? Корпорацията за радий на Съединените щати предоставя отговор под формата на своята боя, която свети в тъмното и съдържа радий. Рисковете за здравето, свързани с боята, не са неизвестни – още през 1917 г. жените, които рисуват циферблатите на часовниците със светещата боя, са страдали от анемия, фрактури на костите и некроза на челюстта (защото заострят върха на четката с устни). Въпреки тази опасност ССД продължава с операция Фантазия.

Следващото препятствие: създаване на радиоактивна боя, която да остава на животинската кожа и козина. За да провери дали ще стане, ССД се обръща към Хари Нимфи, ветеринарен лекар в зоопарка в Сентръл парк. В службата си Нимфи се е занимавал с разнообразни проблеми като парализиран слон и канарче със счупен крак, но никога с нещо подобно. Той получава помощ от една миеща мечка, която е повече от готова да си боядиса козината в замяна на ежедневната си дажба храна. Енотът след това е държан под ключ далеч от външни погледи. След няколко дни енотски живот, вижда се, че боята остава.

За да се разбере дали „свръхестествените“ лисици действително ще изплашат японците, ССД решава да пусне 30 от тях във Вашингтон, парк Рок Крийк, окръг Колумбия, за да прецени реакциите на местните. Ако лисиците изплашат цивилните американци, според военната логика, със сигурност ще изплашат и японците дори още повече…

В една лятна нощ на 1945 г. лисиците сa пуснати в парка и се разбягват из пътеките обещаващо. Гледката на призрачните привидения отначало обърква, а след това ужасява минувачите във вечерните им разходки. Един гражданин е толкова загрижен, че уведомява полицията. „Ужасени граждани, шокирани от внезапната гледка на подскачащи призрачни животни, бягат, търсейки уплашени светлина“, съобщават медиите.

Сако от кожи на ондатра

Има обаче още един проблем. Как лисиците ще стигнат до японските острови? ССД първоначално планират да ги пуснат в океана да доплуват сами до брега, но не е ясно дали ще оцелеят. След като се извършва надлежен експеримент и за това, става ясно, че лисиците могат и биха доплували до брега… но в процеса боята им ще падне. Което предоставя нов проблем. Ако операция Фантазия ще се осъществява, лисиците ще трябва да бъдат пуснати в Япония по сушата. Но най-голямото предизвикателство, прогнозира Ед Селинджър, ще дойде, след като те вече са на място. Доколкото му е известно, никой никога не е дресирал тези животни – как тогава те ще се задържат близо до хора, а няма да избягат в гората? Решението на Ед е просто да бъдат изпратени много лисици… И в случай, че те се провалят, той предлага вместо тях да се боядисат норки, ондатри, еноти и койоти.

* * *

Още на 24 септември 1943 г. Стенли Ловел, ръководителят на Отдела за изследвания и развитие на ССД, отговарящ за надзора над Фантазия, препоръчва да се откажат от операцията. Той не може да разбере защо никой друг не поставя под съмнение нейната логика, осъществимост и рационалност. Стенли казва на колегите си: „Вярвам, че това ще ни послужи като критика в областта на здравия разум“.

Ловел си е изградил репутацията на любител и ценител на ексцентричните идеи, като например да се опита да накара мустаците на Адолф Хитлер да окапят като сложи женски полови хормони в зеленчуците му. Но операция Фантазия надхвърли дори неговата толерантност към абсурда.