Няма крака, няма проблем: Историята на аса Дъглас Бейдър

Логично е повечето пилоти от Кралските военновъздушни сили (RAF, Великобритания) да са суеверни, когато се замислим колко много неща могат да се объркат при летене. Но ако командирът Дъглас Бейдър беше суеверен човек, той вероятно никога нямаше да излети в деня, в който пада. Злополучната му мисия довежда до неговото залавяне от врага, като той е изпратен в печално известния замък Колдиц. Ето неговата история.

Решен да служи на страната си

Дъглас Бейдър е роден на 21 февруари 1910 г. След като завършва училище „Сейнт Едуард“ в Оксфорд, той учи в колежа на Кралските военновъздушни сили в Крануел, откъдето през юли 1930 г. получава офицерско звание пилот.

Около година и половина по-късно летецът участва в инцидент при изпълнение на висш пилотаж, в резултат на който губи и двата си крака.

Макар че това би отказало повечето хора, Бейдър е решен да не позволи на увреждането си да го задържи извън пилотската кабина и макар скоро след инцидента да е пенсиониран от Силите по медицински причини, нарастващата заплаха от страна на Германия в Европа го принуждава да тормози Министерството на авиацията, докато в крайна сметка не получава разрешение да лети отново. След като преминава опреснителен курс, той е назначен в 19-а ескадрила.

С разгарянето на сраженията във Франция и Великобритания Бейдър е прехвърлян в различни ескадрили, като поема ръководни функции във всяка от тях и помага за повишаване на бойния дух. За усилията си през този период той получава Ордена за отлична служба, а през януари 1941 г. е награден с Кръст за отличен полет за свалянето на 10 вражески самолета и повреждането на още няколко.

Само няколко месеца по-късно Бейдър е повишен в изпълняващ длъжността командир на крило и получава контрол над „голямото крило“ на 12-а група – изтребителни ескадрили, натоварени със задачата да прехващат вражески бомбардировъчни формации.

Злополучната мисия

База Тангмър

Излитането от Тангмър, в Съсекс, не е лесно – а то е само началото на проблемите на Дъглас. Една от трите му ескадрили се изгубва над Ламанша, а индикаторът за скоростта на неговия Супермарин Спитфайър се поврежда.

Ескадрилите му пресичат френското крайбрежие и се промъкват до дузина Месершмити, летящи под тях. Бейдър съобщава по радиото на хората си, избира целта си и се гмурва към нея. За жалост обаче така се е засилил, че има опасност да се удари във вражеския самолет, което го принуждава да дръпне рязко нагоре стика. Което го запраща надолу към земята.

Вече овладял положението, но ядосан и самотен, Бейдър възрвъща височина и се кани да се изкачи още, за да се присъедини отново към останалата част от ескадрилата си, когато вижда шест други Месершмита, насочени в друга посока. Този път той е сам и макар че преценката му подсказва, че има твърде голяма опасност да го уцелят, късметът обича смелите, както се казва, и той се впуска в боя.

Бейдър свали от небето два от вражеските самолети, преди останалите да се обърнат срещу него. Вместо да обърне и да избяга, той насочва своя Спитфайър между първите два – когато усеща, че нещо го удря. Носът му се снижава, той дръпва пак стика – този път толкова силно, че той всъщност се чупи в ръцете му.

Зад него фюзелажът, опашката и перката му изчезват, ударени от витлото на Месершмит. Бейдър пада…

Военнопленник

Военнопленници в замъка Колдиц, включително Дъглас Бейдър, 1942-43 г.

Една от протезите на Дъглас Бейдър се закача за самолета му при катапултиране и той се оказва в нелекото положение да бъде влачен зад машината, докато тя пада към земята. Кракът му все пак се освобождава и парашутът му се отваря на достатъчна височина, колкото да не загине.

На земята Бейдър идва в съзнание в момент, когато двама германски войници свалят парашута му. След това той е транспортиран до болница в Сен-Омер, Франция, където е заобиколен от изумени вражески лекари, които никога преди не са виждали еднокрак пилот.

Преживяванията на други войници като военнопленници варират от оптимистични до ужасяващи, но за Бейдър те звучат почти приятно. Особеното му положение привлича вниманието на високопоставени германски офицери и той е поканен да пие чай с Адолф Галанд и дори му е разрешено да седне в един Месершмит.

Бейдър си помисля дали да не избяга със самолета – още същата вечер щеше да вечеря в столовата и след това да се прибере у дома при съпругата си Телма; може би дори щяха да отидат на танци. В крайна сметка обаче се радва, че не го е направил, защото по-късно разбира, че през цялото време немски офицер го е държал на мушка със зареден пистолет.

Най-накрая Дъглас Бейдър получава своя шанс да избяга. По време на престоя си в Сен-Омер той установява връзки със Съпротивата, с която изготвят план да се измъкне под прикритието на нощта и да отиде в безопасно скривалище.

За съжаление обаче, не става точно така – германците бързо се появяват и го прибират обратно в лагера. А след това, за да рискуват повече, му отнемат и протезите.

Дори и без крака, британският командир се оказва болка за врага. След многократни опити за бягство те го разкарват из различни военнопленнически лагери, преди най-накрая да се уморят и да го хвърлят в непревземаемата крепост в Колдиц, където е освободен от американците през април 1945 г.

Историята на Дъглас Бейдър е увековечена в книгата на Пол Брикел от 1954 г. „Reach for the Sky: The Story of Douglas Bader“, по която през 56 г. е заснет и филм.

В сравнение с неговите военни подвизи, следвоенният му живот е идиличен и спокоен. Дъглас се връща към работата си в петролната индустрия, през 1976 г. е посветен в рицарско звание, а през 82 г. умира на 72-годишна възраст.