Неутралитетът на Ирландия: Колко е вредно да си безразличен

Екипажът на самолет от Екипа за въздушна поддръжка към Гарда е изумен да види думата „Eire“, изписана с бели камъни, когато прелита над Брей Хед на източния бряг на Ирландия близо до Уиклоу. Огромните бели букви ясно се виждат на фона на почернелите останки от пожар, обхванал района.

Самюъл Бекет

Любопитството към думата е удовлетворено, когато екипажът научава, че този знак датира от Втората световна война, когато Южна Ирландия приема отношение на неутралитет по време на войната. За да се гарантира, че германските бомбардировачи, които прелитат над Англия и Уелс, ще разпознаят, че са достигнали Ирландия, са изградени такива огромни знаци, за да се гарантира, че Ирландия няма да е бомбардирана по погрешка.

Службата за наблюдение на крайбрежието на Ирландия изкопава канавки във формата на думата „Eire“ и след това ги запълва с местни камъни, който по време на войната е варосан, за да се гарантира, че буквите се открояват ясно. Те са поставени в близост до наблюдателни пунктове, които ще се обслужват денонощно по време на войната. Всеки знак с придружаващия го пост за наблюдение е номериран и в този пример над думата може да се види числото 8.

Неутралитетът на Ирландия по време на войната е много спорен и до ден днешен фактът, че германски и италиански дипломати се разхождат по улиците на Дъблин, докато Лондон е бомбардиран притеснява и ядосва мнозина.

По време на войната Ирландия настоява да използва името Eire (галското й наименование), тъй като това допълнително ги отличава от Англия и от английската колония Северна Ирландия, въпреки че Ирландия става република едва след войната, през 1949 г.

Еймън де Валера

Ирландският премиер при избухването на войната Еймън де Валера е решен да гарантира, че Ирландия ще бъде неутрална. Той вярва, че всеки друг курс за страната е самоубийство, но повечето от опозицията му се корени в ужасното отношение към ирландците от страна на англичаните през вековете.

В началото на войната, когато изглежда възможно Англия да бъде нападната от германските сили, които са обхванали цяла Европа и достигат крайбрежието на Франция, де Валера твърди, че ако Ирландия обяви война на Германия, тогава Ирландия има голям шанс също да бъде нападната, така че запазването на неутралност гарантира, че те ще бъдат в безопасност. Това е странна предпоставка, тъй като Холандия, Белгия, Швеция и Норвегия са неутрални държави, но това не попречи на военната машина на Оста да им посяга.

След японското нападение над Пърл Харбър през 1941 г., де Валера, който е роден и израснал в Ню Йорк, вече трябва вече да види нещата по различен начин – особено след като ирландските американци подкрепяха до сега независимостта на Ирландия с морална, както и финансова подкрепа. Сега ирландските американци са ядосани от отказа на Валера да влезе във войната.

Чърчил предлага обединението на Ирландия като изкушение за де Валера да въведе ирландците във войната на страната на съюзниците, но той отказва и твърдо заявява, че Ирландия ще остане неутрална. Това е огромна възможност, пропусната от човек, който отказва да види по-голямата картина покрай собственото си негативно отношение. Последната капка за мнозина от страната на съюзниците е, когато де Валера изпраща официално съобщение за съболезнования на германците при смъртта на Хитлер.

Докато ирландците се наслаждават на леки военни години – без дажбиране на храната и с пуснати светлини всяка вечер – войната пристига по бреговете им. Десетки тела са изхвърлени на плажовете им от потънали кораби, а германски бомбардировачи бомбардират Дъблин. Много ирландци, които смятат, че неутралността им не е правилна, помагат на англичаните кой както може.

Доклади за времето се изпращат до Лондон, а шпиони следят движението на германските морски сили около бреговете си и изпращат информацията до столицата на Великобритания. Най-известният метеорологичен доклад е този, който потвърди, че Десантa в Нормандия може да продължи, публикувано от залива Блаксод в окръг Майо. Ирландците обаче категорично отказват да позволят на съюзниците да използват техните военноморски бази.

Политическата цена на техния неутралитет се усеща дълго след обявяването на мира. Де Валера е бесен, когато Ирландия не е поканена да бъде основател на ООН и всъщност страната става член на Организацията чак през 1955 г. И до днес към нея има особено мнение, тъй като тя е член на Европейския съюз, но не е член на НАТО.

През 1941 г. оперативният директор специалните операции и автор, ирландецът Самюъл Бекет, казва, че се е присъединил към парижката клетка на Управление за специални операции на Великобритания, защото „просто не можеш да стоиш със скръстени ръце“. За съжаление точно това прави родната му страна по време на Втората световна война.