Нацисткият закон, който принуждава евреите да регистрират богатството си, улеснявайки кражбата му

Новият закон идва само седмици след Аншлуса – анексирането на Австрия от нацистка Германия. На 26 април 1938 г. влиза в сила „Указът за отчитане на собственост, притежавана от евреи“, издаден от правителството на Хитлер, който изисква всички евреи както в Германия, така и в Австрия да регистрират имущество или активи на стойност над 5000 райхсмарки (около 2000 долара в американски валута тогава или 34 000 долара днес). От мебели и картини до животозастраховане и спестявания, нищо не е имунизирано от регистъра. До 31 юли същата година германските финансови служители събират документи от около 700 000 еврейски граждани и така се описва богатство на стойност 7 милиарда райхсмарки, готово за държавата кражба, известна като „арианизация“.

„Арианизацията по същество е гигантска трансевропейска операция за трафик на откраднати стоки“, пише историкът Гьотц Али в „Бенефициентите на Хитлер: Грабеж, расова война и нацистката държава“. Тъй като окупираната от нацистите територия нараства от Австрия през Полша до по-голямата част от Източна Европа, нарастват и броят на еврейските семейства, от които нацистите могат да крадат. Евреите се сблъскват с дискриминация в Германия – и голяма част от Европа – и преди указа от април 1938 г., но този нов закон бележи повратна точка. Един юрисконсулт на нацисткото Министерство на икономиката го смята за „предшественик на пълното и окончателно отстраняване на евреите от германската икономика“.

Протест на евреите, след като Хитлер печели изборите през 1933 г.

Когато Адолф Хитлер за пръв път идва на власт през 1933 г. благодарение на Закона за подпомагане, който дава на него и неговите министри целия законодателен контрол, германската икономика все още се възстановява от Голямата депресия. Хитлер ангажира правителството си с две основни икономически политики: военно въоръжение и Автаркия или икономическа самодостатъчност. Промотирайки използването на немски въглища и влага данъците във военните, Хитлер насочва страната си към процъфтяваща икономика. Но дори когато финансовото състояние на Германия се възстановява, той се нуждае от повече пари за военните и затова създава измислено частно предприятие, което да подписва записи на заповед (вид ценни книжа, които гарантират, че издателят им ще плати определена сума пари на притежателя им, когато втория ги поиска), пише историкът Али. По някакъв начин тези фалшиви пари трябва да се направят реални, за да могат различните държавни структури, като военните, действително да имат капитал, който да функционира, без да събаря икономиката и именно тук идва еврейското богатство.

Хитлер подкрепя яростна форма на антисемитизъм, която предлага на германските граждани общ враг, срещу който да се обединят. Той държи евреите отговорни за военното унижение на Германия през Първата световна война и също така насърчава убеждението, че те забогатяват чрез кражба от арийци. „Частта за грабежа [от декрета на Хитлер] е заложена в тази идеология с мотива, че тези хора са паразити, които се привързват към нас и живеят като смучат на кръвта ни – съответно ние имаме право да ги накажем и да си вземем нашето обратно“, казва Питър Хейс , почетен професор по история и немски език в Северозападния университет.

Нещо повече, нацистката идеология смята, че евреите са особено богати граждани на Германия, въпреки реалността, че по-голямата част от еврейските семейства са някъде в средната класа, казва още Хейс. Указът от 1938 г. не само ще върне богатството на нееврейски граждани, които нацистите считат за законните му собственици, но също така ще насърчи повече евреи да напуснат страната, което е друга цел на Хитлер в този момент. (Решението да се продължи с масово унищожаването на евреи, известно като „Финалното решение“, няма да дойде още няколко години, до края на 1941 г.)

След имотния регистър от април 1938 г. еврейските граждани се сблъскват с все по-голям брой други икономически закони, които взимат от прехраната им. Те губят надбавки и отпуски при раждане на деца и са поставени в най-високата данъчна категория, независимо от доходите им, пише историкът Мартин Турау. Оттам нататък много фирми, собственост на евреи, са фалшиво обвинени в укриване на данъци още през 20-те години, за което са принудени да платят просрочени задължения.

За онези евреи, които имат средства да напуснат страната, законното емигриране ги задължава да се откажат от 50% от паричните си активи и след това да обменят останалите си райхсмарки за валутата на която да е държава им е крайната дестинация. „Към края на 1938 г. те позволяват на евреите да пазят само 8% от стойността на техните райхсмарки в чуждата страна“, казва Хейс, „което само затруднява намирането на сигурно убежище, тъй като еврейските бежанци не могат да вземат нищо от спестяванията им с тях.“

И за да направят нещата по-страшни, къде изобщо биха емигрирали?…