През март 1945 г., когато края на Втората световна война вече наближава, САЩ нападат остров Окинава. Завземането на тази територия е от жизненоважно значение, тъй като ще послужи като основа за евентуалното нахлуване в самата Япония. Битката съответно е една от най-жестоките и кървави през цялата война като довежда до 240 000 смъртни случая, включително 150 000 цивилни. Японците водят отчаяна схватка, привличайки цивилните окинавци като понякога ги използват като живи щитове.
Като допълнение към това, японците мобилизират над 200 ученички (плюс 18 учители) от женски училища в сестринско отделение към императорската японска армия, за да помогнат с грижите за ранените. Момичетата работят в ужасни условия и много от тях са убити при кръстосания огън. Те щяха да станат известни като Ученичките на Химеюри.
Малки момичета махат за сбогом на пилот-камикадзе
Бруталността на битката при Окинава
Нашествието на САЩ в Окинава е най-голямото десантно нападение в целия Тихоокеански театър и бързо ще прерасне в тежко кръвопролитие, подобно на което рядко се среща в съвременните битки.
След години на война и двете страни са свидетели на неописуеми ужаси, докато постоянната бруталност на японските сили се отразява на американските войски. В този смъртоносен сблъсък в Тихия океан и двете страни дават всичко от себе си.
Японците наемат цивилни, за да се бият и да служат като живи щитове, правят огромен брой камикадзе атаки и се борят с жар до самия край. Трудностите при разграничаването на цивилни от войници означават, че американските сили често стрелят по цивилни несъзнателно. Когато всичко приключва, от предвоенното гражданско население на Окинава от 300 000 души е останало само половината. А онези, които остават, страдат от глад, тъй като японските сили вземат всичката храната за себе си.
За да помогнат в борбата с американците, японците изпращат в боя почти 1800 ученици на възраст между 14 и 17 години. Много от тях са използвани като атентатори-самоубийци и само около половината оцеляват.
Японците също така разпространяват невярна информация сред населението на Окинава, която предупреждава за варварското и нечовешко отношение, което то ще понесе от ръцете на американски войници. Тези страхове довеждат до голям брой самоубийства, които са активно насърчавани от японските войски, които дори предоставят на гражданите необходимите средства за това.
Когато битката приключва, много окинавци са изненадани от доброто отношение, което получават от американците.
Входът към пещерата, където загиват няколко десетки ученици
Учениците от Химеюри
През март 1945 г. 222 ученици и 18 учители от женската гимназия в Окинава Даичи и женското училище в Окинава Шихан са неправилно информирани от японците, че ще започнат работа в болниците на Червения кръст. Освен това им е казано, отново невярно, че войната срещу САЩ ще бъде спечелена лесно и че те ще работят далеч от всякакви сражения.
Очаква се учениците да се върнат към уроците си, след като службата им приключи и дори донасят със себе си училищните си принадлежности и униформите си в подготовка за това завръщане.
За съжаление то няма да се случи.
Те всъщност са командировани на фронтовите линии, където служат в полевите болници, построени в пещерите на острова. При тези ужасни условия учениците извършват примитивни операции и ампутации на ранени войници. Някои също са натоварени с въоръжаването на фронтовите сили, докато други транспортират и погребваха мъртвите. Това продължава почти през целия тримесечен период на битката.
До средата на юни вече недохранените ученички все още работят във влажните, инфектирани с болести пещери, пълни с телата на мъртви цивилни и войници. Битката обаче е към своя край и с японското поражение учениците вече бяха допуснати да се приберат, въпреки жестоката битка, която все още бушува около тях.
През това време много от тях са убити, хванати в кръстосания огън между американски и японски куршуми. Петима учители и 46 малчугани са случайно убити от атака на САЩ с бял фосфор, предназначена за японските сили, докато се опитват да се скрият от битката.
80% от учениците и учителите обаче почиват, след като са изпратени у дома. Редица от тях се самоубиват поради страх от тежко отношение от САЩ. След като битката приключва, 211 от 222 ученика са убити, докато остават само 2 учители от 18.
След края на Втората световна война в тяхна памет е издигнат паметникът Химеюри, който съдържа името на всеки ученик от Химеюри, убит по време на битката при Окинава.
Някои от оцелелите ученици са живи и днес.