Кратка история на психическата военна травма
Травмиращите последици от войната са документирани множество пъти в продължение на хиляди години. Преди близо три хилядолетия, в Омировата Илиада, Ахил описва как смъртта в битката на неговия приятел Патрокъл го кара да сънува кошмари и да се изолира.
Около 1200 г. пр. н. е. в Месопотамия войниците пишат, че са посещавани от „духовете, с които са се сблъсквали в битка“. В разказа си за битката при Маратон (490 г. пр. н. е.) историкът Херодот пише, че в разгара на сраженията воинът Епизел „внезапно губи зрението и в двете си очи, макар че нищо не го е докоснало“.
Напред към Тюдорска Англия – намеци за военна травма се появяват в творбите на Шекспир. В „Хенри IV“ лейди Пърси се тревожи за скръбното състояние на съпруга си Хотспър след завръщането му от война:
Съпруже мой, защо страниш от всички?
И за каква вина съм две недели
изгнаница от твоето легло?
Какво е туй, което те оставя
без златен сън, без смях, без вкус към гозба?
Защо все бродиш, взор забол в земята,
и стряскаш се без видима причина?
Защо загубил си руменината
на свежите си бузи и предаваш
на размисъла чер и на гнева
правата ми над твоите богатства?
Както свидетелстват писанията на Шекспир, Херодот и Омир – както войниците, така и цивилните са наясно с психологическото въздействие на войната от векове. Но, както доказват следващите примери, ще мине много време, преди тези наблюдения да бъде отразени с медицинска диагноза или лечение.
.jpg)
Наполеоновите войни – Травмата без име
Повече от 200 британски ветерани от Революционната и Наполеоновата войни публикуват своите истории за живота на фронта. Тези автобиографии все по-често засягат емоционалното въздействие на войната. В една от тях капитан Хауърд описва своите халюцинации в парижките катакомби, когато обикаля столицата след битката при Тулуза през 1814 г .:
Студенa пот изби по цялото ми тяло. Стоях фиксиран на място в транс от ужас и отчаяние… черепите с празните си очни гнезда сякаш се мръщиха пред мен – главата ми се замая… мозъкът ми се завъртя и изпаднах в безсъзнание.
Въпреки че много войници съобщават за психически проблеми след битката, все още няма медицинско признание за военна травма. Вместо това на състоянието са дадени редица общи етикети. Единият е le vent du boulet, което се превежда като „вятър от оръдие“. Друг е „носталгия“ – медицинските досиета описват войниците с носталгия, които са обхванати от фантазии за завръщането в родината си.
Американска гражданска война – Неумиращата болка на пехотинеца
Гражданската война в Америка често се помни чрез музика. Нейните развълнуващи химни имат за цел да обединят с патриотизъм, но много песни се съсредоточават и върху травмиращите аспекти на войната. Една такава е „На палатка при стария лагер“ на Уолтър Китредж:
Много са сърцата, които тази вечер са уморени,
От желание войната да спре;
Много са сърцата, които търсят правилното,
За да видят зората на мира.
И въпреки травмиращия културен резонанс на войната, лекарите в Америка в края на 19 век все още се мъчат да разграничат психическите и физическите заболявания. Синдромът на Да Коста, кръстен на лекаря от Американската гражданска война Джейкъб Да Коста, е известен неофициално като „сърцето на войника“ и първоначално се смята, че има чисто физически произход, заради симптомите си, характерни за сърдечните заболявания. Смята се е, че психическите състояния след битката са породени от слабо сърце или претовареност.
Първа световна война – Шокът на снарядите
Британският психолог Чарлз Майерс за пръв път въвежда термина „снаряден шок“, през 1915 г., в разгара на Първата световна война.
Преди това истерията се разбираше като женска болест, но сега снарядния шок е определен за „мъжка истерия“, която предполага липса на мъжки стоицизъм. Като се има предвид, че от войниците се очаква да се придържат към мъжките идеали за храброст и издръжливост, шокът от снарядите – от които бяха регистрирани 80 000 през Първата световна война – не винаги се третира със съчувствие.
Има класови различия в симптомите и лечението на шока, които отразяват структурата на предвоенното общество и неговите военни йерархии. Твърди се, че редниците показват повече психосоматични симптоми от офицерите, например мутизъм (отказ от говорене) или телесни изкривявания. Мутизмът може да е свързан с психологическия натиск от непрекъснато изпълнение на заповеди, без войниците да могат да изказват мислите си или да формулирате страховете си.
Виетнамската война – Посттравматичен блус
Войната във Виетнам е преломен момент в разпознаването на военната травма като психично състояние – през 1980 г. посттравматичното стресово разстройство е включено в третото издание на Диагностично-статистическия наръчник на психичните разстройства на Американската психологическа асоциация.
Много ветерани се бореха да се адаптират към цивилния живот след приключване на бойните действия. Един от тях, Луис А Грифитс, предаде своите трайни мъки чрез стихотворението си, „Посттравматичен блус“:
Никога няма да разберете колко пъти го видях да умира.
Но нещото, което боли най-много –
отне ми 30 години, за да заплача
