Когато Екатерина II Велика помете Крим, за да впечатли Запада

Преди близо 250 години императрица Екатерина II Велика (София Августа Фредерика фон Анхалт-Цербст) се опитва да впечатли Запада като безмилостно налага властта си над Русия и околния регион. Екатерина се представя пред света като „просветлен“ автократ, който не управлява като деспот, а като монарх, ръководен от върховенството на закона и благосъстоянието на своите поданици. Но в същото време тя анексира голяма част от днешна Украйна чрез войни с Османската империя и разделението на Полша и брутално потушава най-големия селски бунт в руската история.

Кристиан Август фон Анхалт-Цербст

Екатерина не е родена като кандидат за трона на Русия. Израства като дъщеря на принц Кристиан Август фон Анхалт-Цербст в малко германско княжество – тя е отгледана да се омъжи за принц, а не да управлява сама по себе си. През 1744 г., когато Софи е на 15 години, руската императрица Елизабет я избира за съпруга на своя племенник и наследник, бъдещия император Петър III. Двамата се женят в Санкт Петербург през 1745 г. и Софи отива в новия си дом. Преминава от лутеранство към руската православна вяра, както и променя името си – на това на покойната майка на Елизабет Екатерина.

Петър III

Бракът й обаче е нещастен. В мемоарите си тя описва Петър като идиот и пияница. Тя избягва компанията му, прекарвайки дните си в четене на творби на френските философи на Просвещението като Волтер, Монтескьо и Дидро. Петър се възкачва на трона през 1762 г. и заплашва, че ще я затворят в метох, за да може да се ожени за любовницата си. Вместо това Екатерина завзема трона чрез военен преврат, оркестриран от нейния любовник Григорий Орлов и братята му с подкрепата на военната класа и руската православна църква. Решението на Петър да се оттегли от Седемгодишната война, защото симпатизира силно на пруския крал Фридрих Велики възмущава руската армия, която постига победи срещу прусите. Петър също има проблеми с Църквата заради пренебрежението му към руските православни ритуали.

Като императрица Екатерина възнамерява да продължи програмата на уестернизацията, започната от дядото на Петър III – Петър Велики. Тя основава първото в Русия финансирано от държавата училище за жени през 1764 г. и започва да събира изобразителното изкуство, което сега е изложено в Ермитажа в Санкт Петербург. Когато изготвя нов пакет закони за Русия, тя се консултира публично с гражданите – свиква законодателна комисия, състояща се от 142 делегати от благородството, 209 делегати от градовете и 200 делегати от селячеството и етническите малцинства в нейната империя, за да допринесе идеи в законодателния процес.

Тя обаче рискува репутацията си на Запад като просветен владетел, за да разшири територията на страната към Украйна. Докато забавлява европейските кралски особи и мислители в нейния двор, армиите й се сражавали във война с Османската империя за контрол над Черно море. Петър Велики разгръща Русия до Балтийско море, основавайки Санкт Петербург на Балтийския бряг, а Екатерина е решена да разшири югоизточната граница на държавата и да развие постоянно руско присъствие на Черно море.

Когато през 1768 г. започва Руско-турската война, татарите, които живеят в Крим, действат донякъде автономно. Преобладаващото мюсюлманско население произхожда от векове междубрачни отношения между местния тюркски народ и монголските армии, които окупират региона по времето на Чингис Хан. Те имат капризни отношения с околните руски и полско-литовски империи, защото нападнат съседите си, участвайки в трафик на хора. Докато Русия се разширява на юг, тези набези намаляват по честота, но продължават да се провеждат до анексията на Крим.

Кючуккайнарджийски мирен договор от 1774 г. временно прекратява конфликта, оставяйки Крим с номинална независимост, но дава на Русия контрол върху ключовите пристанища на полуострова. Екатерина отказва всички предложения на Прусия, Австрия и Франция за по-нататъшно посредничество, решена да продължи да налага своите териториални амбиции в региона. Колегите монарси на Екатерина в крайна сметка приемат загубата на независимостта на Крим и Русия официално го анексира през 1783 година.

Руско-турските войни и три последователни разделения на Полша по време на управлението на Екатерина довеждат голяма част от останалите земи на съвременна Украйна под руско управление, след като регионът прекарва векове под полско-литовски контрол. Победите й позволяват на Русия да си създаде Черноморски флот. Специалният достъп до Дарданелите и Босфора, които свързват Черно море с Беломорието през Мраморно море, се превръща в ключова външнополитическа цел за потомците на Екатерина през 19 век и допринасяйки за избухването на Кримската война (1853-1856).

Емелян Пугачов

Украинското селянство не може повече да се наслаждава на свободата да пътува свободно, която някога им е била разрешена като поданици на Полско-Литовската империя. Въпреки опитите да си създаде „просветлен“ образ, поведението на Екатерина води до брутални последици и постоянна критика от страна на европейските й съседи. Тя дължи своя престол на подкрепата на благородството и поради това прави малко, за да подобри живота на селяните. Емелян Пугачов, който твърди, че е по това време вече отдавна убития съпруг на Екатерина Петър, обещава да освободи северните селяни от трудовите и финансовите им задължения към благородството и така бързо печели 20 000 привърженици.

През 1774 г. Пугачов предвожда 20 000 селяни при превземането на руския град Казан, подпалвайки града и избивайки благородническите семейства. Войските на Екатерина реагират на насилието с насилие и Пугачов заедно със стотици негови последователи са екзекутирани, а още хиляди са бичувани или осакатени.

В допълнение към военния й отговор, Екатерина също действа законодателно, като издава Хартата на благородството от 1785 г., с която утвърждава правата на благородниците да притежават селяни и сами да раздават справедливост в техните имения. Новопокорените украински селяни страдат заедно с новите си сънародници.