Когато американците направиха боен корпус от камили

На 10 май 1855 г. военният министър Джеферсън Дейвис лично пише една от най-странните заповеди в историята на американската армия. В тази заповед, адресирана до майор на Бревет Хенри К. Уейн, се казва: „Сър: назначен сте на специална задача във връзка с отпускането на средства за внос на камили за армейски транспорт и за други военни цели.“ И така започва една от най-странните военни кампании в историята на Съединените щати: Американският корпус на камилите.

Нужда от камили

Меморандумът на Джеферсън Дейвис от 1855 г. идва почти 20 години след първото предложение за подобен корпус. През 30-те години на 20 век американската експанзия на запад е силно затруднена от негостоприемния терен и климата, пред които са изправени пионерите и заселниците. За да помогне за облекчаване на този проблем, майор Джордж Кросман за пръв път предлага да се създаде камилски корпус през 1837 г. като алтернатива на умиращите от дехидратация коне и мулета. Идеята е отхвърлена първоначално, но през 1847 г. Кросман се среща с майор Хенри С. Уейн от интендантския отдел и заедно те търсят държавна подкрепа за прилагането на идеята.

Джеферсън Дейвис също е за американски корпус на камилите, но няма достатъчно сила като председател на Сенатската комисия по военни въпроси, за да получи необходимото одобрение и финансиране за проекта. Въпреки че Дейвис е назначен за военен министър през 1853 г., отнема му допълнително две години, преди Конгресът да се съгласи за корпус и да отпусне 30 000 долара за придобиване и тестване на малко стадо камили. Дейвис не губи време и през юни 1855 г. Уейн заминава за Ню Йорк на борда на USS Supply, под командването на лейтенант Дейвид Диксън Портър.

След като прекосява Атлантическия океан, Уейн и Портър спират в Малта, Гърция, Турция и Египет, като в крайна сметка осигуряват общо 33 камили. На 11 февруари 1856 г. те решават, че са доволни от животните, които са си осигурили, и отплават обратно за Америка.

Пътуването до дома отнема по-дълго от очакваното поради бурно време, но накрая, на 14 май 1856 г. стигат благополучно до Индианола, Тексас. По пътя една мъжка камила умира, но са родени шест малки – две от които са оцеляват. Следователно общо тридесет и четири камили стъпват безопасно на американска земя. След това Дейвис нарежда на Портър да се върне в Египет , за да осигури още и до февруари 1857 г. американската армия вече е горд собственик на общо 70 камили.

Камилите на работа

Правени са експерименти върху оригиналните 34 камили, за да се тества силата им, докато Портър е на второто си пътуване. Армията иска да определи бойните им способности, както и транспортния потенциал. Но въпреки че животните успяват да се докажат като транспортно по-способни от конете и волове в пустинята, бързо става ясно, че не са предназначени за американския стил на бой.

Най-сериозният недостатък обаче е съпротивата както на мъжете, така и на офицерите към животното. В сравнение с коня, камилите се нуждаят от огромни грижи и без тези грижи те развиват тежка краста, която е силно заразна, неприятна и трудна за лечение.

По същия начин камилата е кротко, послушно животно, но често може да бъде много упорита. Когато войските „дисциплинират“ камилите заради ината им, е обичайно животното да повърне върху дисциплиниращия. Освен това, когато камилите се издразнят на стопанина си, те често го хапят.

Войниците често се оплакват и от морска болест, след като яздят камилата на каквото и да било разстояние или в галоп – което затруднява още повече приложението им в битка.

Камили: тайното оръжие на Гражданската война?

Гражданската война по същество поставя щифт в експеримента с камилите. В началото й е направен опит да се използват за пренасяне на поща между Форт Мохаве (територията на Ню Мексико) и Ню Сан Педро (Калифорния), но този опит е неуспешен. Правени са и опити да се използват като транспортни животни, но това е постига ограничен успех, тъй като командирите често не искат да се занимават с тези зверове.

Една интересна история за камила в активна служба по време на Гражданската война е случаят с Камилата Дъглас, известна също като „Стария Дъглас“. Дъглас, който е част от оригиналния Камилски корпус, някак си стига до Мисисипи, въпреки че подробностите около това пътуване до голяма степен са неизвестни. В крайна сметка обаче той е използван от рота А на 43-ата пехота на Мисисипи, част от Конфедеративната армия. Назначен да носи инструменти и раници за полковата група, Стария Дъглас участва в битката при Юка и битката при Коринт през 1862 година. По време на обсадата на Виксбург, на 27 юни 1863 г., Дъглас е убит от стрелец на Съюза и умира.

Известно е, че той често се освобождава от въжето, но обикновено никога не се е отдалечава много от полка. Този път обаче успява да скъса въжето и се впуска в ничията земя между Съюзната и Конфедеративната армия. Днес Камилата Дъглас е възпомената със собствен надгробен камък във Виксбург, Мисисипи.