Каратак – най-големият бунтар на Римска Великобритания
Ние знаем много малко за човека Каратак. Никой от историците, писателите или коментаторите на културата от неговия период не предоставя подробно описание. Ние знаем, че той е наследник на Кунобелин – лидер, описан от римляните като „Великият крал на британците“. Кунобелин е монарх, който в годините преди римското нашествие контролира огромни територии от двете си столици Камулодунум (Колчестър) и Веруламиум (Сейнт Олбанс).
Периодът на стабилност под закрилата на Рим приключва около 40 г. сл. н. е., когато Кунобелин умира. Той оставя най-малко трима наследници – Аминус, Тогидубн и Каратак – и конфликт кой от тях да заеме трона му. Амин, който контролира Кент, бяга в Рим, оставяйки Тогидубн и Каратак да се разбират за трона. Към 43 г. сл. н. е. Каратак се превръща в най-успешния крал във Великобритания, но бързото му издигане на власт смущава римските му шефове.
Югоизточна Великобритания е ценен актив за търговия за императора и важна буферна зона, защитаваща северния бряг на Римската империя. Всяка степен на политическа несигурност тук застрашава мира и икономиката и е в интерес на Рим да разрешава всяка криза възможно най-бързо. В крайна сметка изглежда, че политическата нестабилност убеждава император Клавдий в необходимостта от смяна на режима във Великобритания и разполагането на римски сандали на тази земята.
През 43 г. сл. н. е. представителят на Клавдий, Авъл Плавций, ръководи експедиция до Великобритания, за да разреши кризата с наследника на трона, последвала смъртта на Кунобелин. Плавций, казва ни римският писател Дио Касий, надделял над Каратак и Тогидубн, призовавайки и двамата да се съобразят с желанията на императора. За съжаление преговорите се развалят…
Сведенията на Дио Касий не са изчерпателни, но изглежда Клавдий подкрепя Тогидубн – превръщайки го във „Велик цар“ – и праща Каратак на второстепенна роля, отчуждавайки британеца и неговите последователи. Следват две битки, които водят до значителни загуби на живот и завършват с поражение за армията на Тогидубн. Дио Касий отбелязва, че онези британци, които досега не са участвали в конфликта, сега „застават заедно“ до Тогидубн срещу брат му Каратак (вярвайки, че последният трябва да бъде надвит и спрян) Това, което започва като мисия за разрешаване на политическа криза, се е превръща в гражданска война. Разтревожен от състоянието на нещата, Плавций изпраща молба за подкрепление.
Пристигайки във Великобритания начело на втората вълна, Клавдий повежда експедиционните сили до Камулодун, където 11 британски царе му се предават. Прасутаг и съпругата му Будика почти със сигурност са сред държавните глави, които се подчиняват на императора. Въпреки че Клавдий бързо се завръща триумфално в Рим, скоро става ясно, че конфликтът в никакъв случай не е приключил. Каратак все още е на свобода и създава проблеми.
През 47 г. сл. н. е. Каратак се появява отново в югоизточен Уелс, раздвижвайки племето Силурес и координирайки борбата им с напредващата римска армия. Как получава властта там, не знаем, но римският историк Тацит отбелязва само, че „успехите му, частични или пълни, го издигат до върха над останалите британски лидери“. Каратак скоро се доказва и римските легионите се озовават в ожесточена борба в труден и все по-планински терен. Партизанската война е нещо, за което римските войски не бяха нито обучени, нито екипирани, за да се справят и с намаляването на доставките и намаляващият морал ситуацията за Рим започва да изглежда мрачна.
Появата на Каратак съживява нещата за новия губернатор на Великобритания Публий Осторий Скапула, чиято работа сега е да залови британския крал мъртъв или жив. Подобно на Саддам Хюсеин или Осама бин Ладен, Каратак се превръща в „най-издирваният“ беглец, срещу когото са насочени всички налични ресурси.
Може би, страхувайки се, че местонахождението му скоро ще бъде разкрито, или евентуално с надеждата да отвори втори фронт, Каратак сега премества театъра на войната към Ордовиките в северния Уелс. Тук, както казва Тацит, той изоставя партизанския стил война и „се решава на последна битка“.
Тацит ни казва, че преди битката Каратак „летеше насам-натам, крещейки, че този ден и тази битка ще бъде началото или на тяхната свобода, или на вечното робство“. В действителност той не може да знае какво е казал британският крал, но едно изречение със сигурност звучи вярно – Каратак се обръща към предците, „които са прогонили диктатора Цезар и от чиято доблест са били освободени от римската брадва“. Думите и сляпото юначество обаче не са достатъчни. След като изследва терена, Скапула превежда войските си през реката под силен огън. Разполагайки се в добър строй, римляните се изкачват нагоре, принуждавайки британците да избягат.
Каратак бяга, но съпругата, дъщеря му и братята му (всички неназовани в официалния римски архив) са заловени.
