Как двама американски пилоти с махмурлук се биха срещу японците при Пърл Хабор

Атаката на 7 декември 1941 г. е извършена в неделя, което означава, че предният ден за хората на служба на остров Оаху е било събота вечер… Връщайки се в казармите, 2-ри лейтенант Джордж Уелч и Кен Тейлър от 15-та група току-що се бяха приключили великолепен купон и игра на покер.

Да размишляваш за нощните забавления на това прекрасно място в един момент и да наблюдаваш атаката на японците в следващия трябва да е забележително отрезвяващо преживяване.

Японците атакуват на две вълни с над 350 изтребителя, бомбардировача и торпедоносеца от 6 различни самолетоносача. Целта им е американският Тихоокеански флот, по-голямата част от който е закотвена в Пърл Харбър, по това време.

Когато цялото меле приключва, 8 американски бойни кораба са потопени или тежко повредени заедно с 3 леки крайцера и 3 разрушителя. Общо 188 американски самолета също са унищожени при атаката, докато стоят крило до крило на сушата. Но това не означава, че няколко смели бойци не излитат в небето, за да окажат на японците малко съпротива.

Част от Wheeler Air Field

Тъй като Уилър Еър Фийлд се превръща в основна мишена за японците, Уелч се свързва с летище Халейуа Еър Фийлд да заредят и приготвят два самолета P-40, защото двама пилоти идват и ще им трябват спешно. Все още малко пиян и с махмурлук, но все пак идват.

Те се запътват към летището в своя Бюик и бързо се качват на самолетите без да имат заповед за това. В този момент техните P-40 са въоръжени само с амуниции от калибър .30 за крилните оръдия, но за тези двама мъже това е достатъчно, за да започнат.

След като излитат, те се отправят към Барбърс Пойнт в югозападния край на Оаху и първоначално виждат невъоръжена група американски бомбардировачи B-17 Flying Fortress, които идват от континенталната част на Съединените щати. Скоро те пристигат на летище Еуа Мууринг Маст Фийлд, което е обстрелвано от най-малко 12 пикиращи бомбардировача Aichi D3A „Val“ от втората вълна на атаки, след като японците изразходват бомбите си върху Пърл Харбър.

Въпреки че двамата пилоти са превъзхождани шест към едно, те веднага започват да стрелят по пикиращите бомбардировачи. Тейлър сваля два и успява да повреди трети (този трети повреден самолет се смята за първото вероятно убийство на Тейлър).

Curtiss P-40 Tomahawk

Двамата мъже продължават да обикалят небето и да се бият с целите, които се представят пред тях, докато не се налага да се върнат в базата за още боеприпаси и гориво. Връщайки се в Уилър под заплахата от приятелски противовъздушен огън, те смятат да сипят гориво и да заредят освен с .40, и с по-мощните боеприпаси от калибър .50 за синхронизираните картечници на носа.

Когато се връщат в Уилър, боеприпасите .50 калибър, за съжаление, се съхраняват в хангар, който точно в този момент злощастно гори. Но все пак двама влизат в огнения ад, за да спасят каквито боеприпаси могат.

С тази допълнителна огнева мощ Уелч и Тейлър отново се издигат в небето, за да поемат втората вълна от изтребители и бомбардировачи. Тейлър се насочва към група японски самолети и поради комбинация от облаци и дим неволно навлиза в средата на формирование от 7 или 8 A6M Zeros.

Японски самолет стреля по Тейлър и един от куршумите минава на 2 сантиметра от главата му като пробива пилотската кабина. Парче от него минава през лявата му ръка, а шрапнел влезе в крака му. Уелч сваля бомбардировача, който ранява Тейлър, а Тейлър поврежда друг самолет (второто му вероятно убийство), след което се оттегля, за да помогне на Уелч с изтребител A6M Zero.

Zero и останалата част от неговата формация обаче скоро се обръщат и решават да се върнат при своите самолетоносачи, когато Тейлър наближава Уелч. Тейлър стреля по няколко японски самолета, докато не му свършват боеприпасите и накрая двамата пилоти също се отправят обратно към Халейуа.

Атаката приключва и когато е теглена чертата, четири японски самолета се смятат за свалени от тези двама млади лейтенанти, а има и други с повреди. При изключително ниските шансове, пред които бяха изправени, всеки пилот спокойно можеше да каже след първия полет, че е направил всичко възможно.

Но все пак и двамата настояват да се върнат в небето за още бой. Те правят това без заповеди от своите началници и всъщност според някои източници дори пренебрегват искането на по-висш офицер да останат на земята. За действията си през този ден всеки от двамата е номиниран за Медал на честта, но вместо това получи само Кръст за отлична служба.

След Пърл Харбър, Уелч първоначално е натоварен да изнася речи за военни облигации, за да се подкрепят военните усилия, докато Тейлър е назначен в 44-та изтребителна ескадрила, където ще продължи да участва в схватки в небето. По-късно Кен Тейлър ще бъде ранен при въздушен удар в Гуадалканал и ще бъде изпратен у дома да обучава американски пилоти.

След войната той остава на служба и става офицер в новосформираните ВВС на САЩ. Пенсиониран е с чин полковник.

Историята на Уелч обаче е малко по-трагична. През 1944 г. той подава оставката си, за да стане тестов пилот за някои от новоразвиващите компании за реактивни самолети на Америка. Докато инструктира и обучава американски пилоти на тези нови самолети по време на Корейската война, е съобщено, че Уелч прави няколко убийства на МиГ в пряко неподчинение на заповеди, докато „наблюдава“ своите ученици.

Въпреки това, през 1954 г. по време на тестовия пилот на F-100 Super Sabre, самолетът се разпада във въздуха, което в крайна сметка довежда до смъртта му. Уелч е погребан в Националното гробище в Арлингтън.

Въпреки че съдбите на тези двама мъже ще поемат отделни курсове след войната, това, което постигат заедно в небето над Пърл Харбър, вдъхновява цялата нация. Те доказват от самото начало, че Америка е готова за битка и емблематичните думи на японския адмирал Ямамото са верни. Защото когато той казва: „Страхувам се, че всичко, което направихме, бе да събудим спящ гигант и да го изпълним с ужасна решимост“, това би било, защото хора като Уелч и Тейлър са решени да направят това.