K-219 и една специална разходка по ръба на поредна ядрена катастрофа
Светът преживява няколко ядрени катастрофи, които многократно са го променяли. Първите две известни са в Япония, а след това имаме събитията в Чернобил и Фукошима. Човешките грешки са един от основните сценарии в подобни казуси и малко след аварията в Чернобил светът се подготвяше за разоражаване и достигане до заключението, че този вид оръжие е крайна мярка и никога не трябва да се използва.
Покрай известните конфликти трябва да обърнем внимание и на онези случаи, в които страните се опитват да покрият инцидиенти и тайно се надяват, че никой няма да засече изтичащата радиация. Инцидентът с подводница К-219 напомня много за други случаи като Курск. И до днес възникват някои интересни противоречия, но винаги официалната версия остава една и съща – пожар.
К-219 е подводница, която може да изстрелва балистични ракети и обикновено пренася до 34 ядрени бойни глави. По време на рутинна патрулна обиколка, 15-годишната подводница се намира на близо 1090 километра от Бермудския триъгълник, когато в едно от торпедните отделения е регистрирана експлозия. Дълго време след този инцидент СССР ще поддържа версията, че К-219 се е сблъскала друга подводница на НАТО. Официалната версия на втория капитан Игор Британов е, че подобен инцидент не се е случвал.
Причината за експлозията е изтичане на солена вода в 6-ти ракетен силоз. Солената вода реагира с ракетното гориво, създавайки хлорин и нитроген диокдсид – двата елемента реагират доста агресивно на топлина и съответно експлозията не закъснява. Опитът да се изхвърлят газовете е невъзможен. Историята на подводницата показва, че и преди е имало такива случаи и друго ракетно отделение е затворено завинаги след подобен инцидент. Капитанът Игор Кюрдин разказва, че след като получава информация за солена вода, веднага нарежда прекомпресиране на отделението, водата се превръща в пара и следва нова команда за издигане на безопасна дълбочина от 46 метра. Въпреки бързите реакции и херматизирането на отделението, експлозията успява да се случи. Двама моряка умират още по време на експлозията, докато третият става жертва на газово отравяне.
Постъпващото количество вода потапя подводницата до заплашителните 300 метра разстояние, помпите се включват на максимална мощност, за да може подводната лодка да изплува на безопасно разстояние. В момента на катастрофата, ядреният реактор на борда обикновено трябва да се изключва, но системата за безопасност не сработва. Съответно един от контролните офицери се опитва да извърши тази процедура, но кислорода в помещението свършва след спускането на един от контролните пръти. Сергей Преминин влиза като доброволец и със съветите на инженерите успява да изключи реактора, когато нов пожар пламва на борда. При опит да се върне обратно и да се отдалечи от реактора, херметизиращата система не му позволява да отвори вратата. Най-вероятно умира от задушаване в реакторното отделение.
Протоколът изисква при нестабилност на реактора и опасност от втори взрив, подводницата да бъде изведена на повърхността. С помощта на батериите К-219 успява да изплува. Пристигащият съветски катер трябва да издърпа плавателния съд до Гаджиево – около 7000 километра разстояние. Няколко опита за теглене са направени, но всеки един от тях не е успшен. След като сериозно количество отровен газ започва да пълни почти всяко отделение, Британов нарежда на целия екипаж да се оттегли на катера, докато той остава на борда на подводницата. След като опитът на капитана да поправи подводницата е неуспешен, Москва нарежда на първия командващ офицер Валери Пшиничний да върне целия екипаж и да поеме контрола над плавателния съд. Докато тази заповед е издадена, подводницата е наводнена достатъчно, за да се изгубят всички възможности за ремонт. На 6 октомври К-219 потъва на дълбочина от близо 6000 метра.
На борда на подводницата има ядрени бойни глави, които също успяват да потънат заедно с плавателния съд. След този инцидент, макар и самата подводница да не е в блестящо здраве, командирът е съден за некомпетентност и слабо представяне като капитан. Докато очаква присъдата си, министър Сергей Соколов е отстранен от длъжност след като Матиас Ръст успява да кацне със своя любителски самолет на червения площад. На негово място идва Дмитри Язов, който не вижда причина капитан Британов да получи толкова тежка присъда, особено след като мнозина знаели, че 15-годишната подводница е преживяла доста и едва ли може да се смята за безопасен плавателен съд. Малко по-късно, след като историята се филмира под формата на документален филм през 2001 г., американската флота решава да отговори относно обвиненията, че руската подводница се е сблъскала с американска.
В изявлението си се напомня, че флотата никога не е била задължена да дава обяснение, особено в следствие на документален филм, но ще отговори веднъж завинаги, отричайки всякакви обвинение за контакт и досег с руския плавателен съд. През следващите години всяко техническо лице от флота на СССР ще потвърди, че става въпрос за повреда в самата подводница, която няма нищо общо с външни фактори, както и управлението на капитана. От класа на тази подводница са произведени 34 и е изгубена само една – К-219. Останалите 33 подводни лодки са пенсионирани през 1995 г. Подводници от този вид имат обсег на балистичните си ракети от 2800 до 4600 километра. Според мнозина, действията на екипажа успяват да предотвратят поредна ядрена катастрофа, при това в опасна близост до американските брегове, където автоматично напрежението между двете страни може да доведе до допълнително влошаване на отношенията и дори нов конфликт.
Заглавна снимка: By http://www.dodmedia.osd.mil/Assets/1987/Navy/DN-ST-87-00764.JPEGOriginally from en.wikipedia; description page is/was here., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2946576
