Хоризонтално сътрудничество: Kакво правят французите с жените предателки след края на Втората световна война

Когато Франция е освободена през 1944 г., чуждестранни фотографи и преса са на място, за да документират събитието – и сред направените снимки има хиляди изображения на французойки с бръснати глави. Без контекст те изглеждат странни, тъй като мнозинството от тях гледат начумерено и замислено, докато наоколо ги наблюдава тълпа зрители.

Всъщност това, което изобразяват тези снимки, е форма на наказание за жени, обвинени в сътрудничество с германските окупатори.

Има много начини да си сътрудничиш с врага, като например да му осигуриш провизии, да се биеш заедно с него или, при подходящи обстоятелства, да станеш двоен агент. Жените в гореспоменатите изображения обаче са били сътрудници от различен вид, тъй като са имали връзки с германски войници по време на окупацията на Франция.

Окупацията

Франция е нападната от германските сили през май 1940 г. и победена в рамките на един месец, което налага примирие между делегати от двете страни. Така страната официално капитулация и разделя нацията на две зони: германската окупация на север и контролираната от Франция на юг, която е известна като Режимът на Виши.

Маршал Анри-Филип Петен е авторитарната фигура в този режим и, разбира се, действа в съответствие с Германия, като от региона са изгонени десетки хиляди еврейски граждани. Някои източници твърдят, че той се е надявал да действа като посредник между Франция и силите на Оста, за да държи германските войски далеч от Виши и да помага на френската съпротива.

Едва през ноември 1942 г. германските войски превземат Виши като отмъщение за намесата на свободните френски сили в Северна Африка. Според Германия действията, извършени от французите в региона, са нарушили споразумението за примирие, подписано преди повече от две години.

Хоризонтално сътрудничество

По време на германската окупация на Франция има много жени, които започват връзки с вражески войници. И много от тях са млади майки, чиито френски съпрузи са в лагери за военнопленници. За тях единственият начин да издържат себе си и децата си е да влязат в тези връзки.

Много жени, особено в Париж, са принудени да влизат в клубове, за да поддържат отношения с немски войници срещу пари. Те са толкова популярни, че германски и френски служители работят заедно, за да регулират тези заведения и да построят нови, принуждавайки още повече жени да работят в този бранш. Понякога някои дори са били отвличани от селските райони и отвеждани в по-големите градове с цел работа.

Въпреки че много френски и немски връзки са били принудителни, има и такива, които се основават на романтика. Има много снимки, направени от немски военнопленници, които ясно ги показват с френските им приятелки или съпруги по време на Втората световна война.

Независимо дали отношенията са били незадължени или принудени, те са били считани за „хоризонтално сътрудничество“ – и нещо, за което жените са патили силно в края на войната.

Освобождение и възмездие

Франция е освободена, след като съюзническите сили пристигат в Нормандия, след което нахлуват в Каен и в крайна сметка в Париж. Въпреки заповедите за унищожаване на столицата, германците се предават. Между този момент и края на войната съюзническите войски работят за изтласкването на последните германски сили от Франция, а същевременно гражданите поемат нещата в свои ръце по отношение на онези, за които смятат, че са помогнали на окупаторите.

Някои от жените, които са имали романтични връзки с немски войници, са ударили късмет, като случайно са пътували до Германия със своите съпрузи или гаджета, докато Франция е освобождавана. Тези, които са там обаче, са набелязани заради хоризонталното си сътрудничество.

Les femmes tondues

Главите на тези жени са обръснати публично като наказание за тяхното сътрудничество.

Целта е да се гарантира, че ще могат лесно да бъдат идентифицирани от обществото като замесени с германците. Около 20-те хиляди обвинени стават известни като „les femmes tondues“. Някои обаче ги застига много по-лоша съдба: те са събличани полуголи, публично осмивани, намазвани с катран, замеряни с камъни, ритани, бити, заплювани и понякога дори убивани.

Тези, които бръснат главите на жените, са смесица от членове на Съпротивата и, по ирония на съдбата, други сътрудници. Вторите участват активно в преследването на тези жени като начин да свалят вината от себе си и дейността си по време на германската окупация.

* * *

Твърди се, че отношенията между френски жени и германски войници водят до 200 000 потомци. Много от тези деца са били отгледани без да знаят кои са бащите им, а тези, които знаят, често са пазели това в тайна от страх да не бъдат осмяни. Ако се разбере, че са деца на немски войник, те щяха да бъдат подложени на малтретиране и отбягване, дори от членове на собственото им семейство.

Много от тях не разбират за произхода си, докато майките им не умират или не се натъкват на писма или други издайнически реликви от войната. Тези открития стимулират увеличаване на броя на децата от войната, които също искат или да намерят рождените си бащи, или да получат германско гражданство.

Много от тези деца действително получават двойно френско и германско гражданство. Германия предоставя тази възможност, за да компенсира окупацията на Франция по време на Втората световна война и, изненадващо, Франция също предлага такава възможност като признание за лошото си отношение към майките на тези деца.